Един от феномените, настъпили в резултат на COVID-19 пандемията, е масовото напускане на работници в САЩ. Само за месец август тази година цели 4.3 млн. души са напуснали доброволно работа. През септември цифрата е дори по-висока – 4.4 млн. напуснали. Бизнесът в САЩ изпитва сериозни проблеми да намери необходимата работна ръка при все, че предлага все по-високи заплати. Тенденцията повдига един интересен въпрос – дойде ли време за въвеждане на четиридневна работна седмица?
Нов доклад показва, че привържениците на тази идея са все повече. Проучване на финансовата компания Jefferies сред младите американци (22-35 години), напуснали работа, се интересува какво би ги задържало. 32% от анкетираните посочват, че биха останали, ако им бъде предложена 4-дневна работна седмица, което е вторият най-често срещан отговор. 43% отговарят, че биха останали, ако им предложат повече пари.
Проучването показва, че 80% от анкетираните подкрепят въвеждането на 4-дневна работна седмица. От останалите 20%, едва 3% са против подобна промяна, докато 17% нямат мнение по въпроса, предава CNN. Най-масовата причина за напускане сред работниците с бакалавърска степен на образование е „прегарянето” от преработване.
Растяща подкрепа
Идеята за 4-дневна работна седмица не е нова, но пандемията и преработването, което дойде след нея, дадоха нов живот на предложението. През лятото в Калифорния бе представен проект за промяна на законодателство от 1938 година, което въвежда 40-часовия модел на работната седмица. Идеята бе часовете да бъдат смъкнати до 32 часа седмично.
Според вносителя, конгресменът Марк Такано, настоящето прилича на ситуацията от 1930 година на миналия век, тъй като пандемията провокира огромен скок в натоварването на работниците.
„На глобално и национално ниво, мисля, че сме в сходна позиция сега”, казва той. „Нормите се променят и поставят под въпрос. Хората не искат да се върнат към старите методи”, казва Такано, добавяйки, че промяната няма да стане веднага, но може да настъпи доста по-бързо, отколкото хората си представят.
Въвеждането на 40-часовата работа седмица е победа на работническите организации от 20 век. Поради това е лесно да се видят приликите с настоящето, тъй като работниците имат дори по-голямо влияние върху процесите на трудовия пазар.
Концепцията за почивни дни или уикенд (weekend) се появява за първи път в Англия през 19 век (week - седмица, end - край); Снимка: iStock
Експерименти по темата не липсват. В Исландия бива приложен модел за намаляване на работните часове без това да свива заплащането. Резултатите се приемат за успех, тъй като стресът и преумората биват намалени драстично
Когато Microsoft пробва по-къса работна седмица в Япония през 2019 година, производителността на служителите скочи с близо 40%.
Софтуерната компания Elephant Ventures въведе 4-дневна работна седмица през август 2020 година за да предпази служителите от преработване по време на пандемията. Трябва да се отбележи, че компанията наложи четири 10-часови работни дни, но трите почивни дни се радваха на одобрение сред работниците. Поради това промяната остана за постоянно.
Защо отнема толкова дълго време?
През 1930 година, икономистът Джон Мейнард Кейнс предвижда, че работните часове ще намаляват в бъдеще, като към 2030 година ще спаднат до 15 часа на седмица. Това обаче не стана реалност, а се случи точно обраното – часовете започнаха да нарастват.
Експертите имат редица обяснения на процеса. Големите компании не желаят да променят графика, тъй като идеята за същото заплащане срещу по-малко време на работа изглежда абсурдна за повечето работодатели, дори и при покачване на продуктивността.
„Не виждам как идеята за 4-дневна работна седмица ще се случи, тъй като това не помага на повечето работодатели”, казва Питър Капели, професор по управление в Wharton School.
Все пак подобна идея може да има приложение в дейности като здравната грижа, но при класическите работни позиции в офис, едва ли някой ще види ползва от по-малко работни дни, казва той.
Според икономиста Бен Хъникът културата също е претърпяла промяна през годините. Ако в началото на 20 век работата се е приемала като нещо, което може да допринесе за по-пълноценен живот, то в наши дни, хората са започнали да се идентифицират с това, което работят повече от всякога. Поради, което е трудно да бъде наложен график, различен от този, с който повечето хора са израснали през целия си живот, смята той.
