Борис Джонсън подаде оставка като министър-председател на Великобритания в четвъртък след като десетките министри и висши държавни служители също се оттеглиха от постовете си. Последните посочиха като причина на действията си наличието на съмнения в управленските качества на Джонсън.
Министър-председателят не бе критикуван само в политическите кръгове. Популярността му след електората също спадна, тъй като в рамките на неговото управление икономиката на страната пое множество удари. Великобритания бе засегната от нарастваща инфлация, покачващите се разходи за основни стоки и енергия и покачващият се риск от търговска война с Европейския съюз.
След оставката, акциите в страната се повишиха, а паундът отбеляза ръст от 0,75%, достигайки до 1,20 долара за лира. Така валутата се надигна от двугодишното дъно, което удари по-рано тази седмица, предава CNN.
„Не се заблуждавайте обаче, паундът остава слаб поради тежкото състояние на британската икономика“, която може да изпадне в рецесия и се представя по-слабо в сравнение с другите световни икономики, казва Уалид Кудмани, главен пазарен анализатор в брокерската компания XTB в съобщение до клиентите на фирмата.
Без значение кой ще бъде следващият министър-председател на страната, той ще се изправи пред поредица от икономически и финансови предизвикателства.
Най-високата инфлация в Г-7
Всички големи световни икономики понесоха удара от пандемията и от инвазията в Украйна. Великобритания обаче показва по-лоши резултати от другите големи икономики. Инфлацията в страната удари 40-годишен връх и достигна 9,1% през май. Това е и най-високият процент сред страните от Г-7. На този фон прогнозите са инфлацията в страната да достигне 11% по-късно тази година въпреки поредицата от повишения на основния лихвен процент.
Великобритания трябва да се справи и с последиците от Брекзит. Излизането от ЕС доведе до недостиг на работна ръка и увеличение на оперативните разходи за бизнеса. Вносът също се оскъпи след резкия спад на стойността на паунда от тази година.
Същевременно скокът в цените на храните и горивата доведе до невъзможност за посрещане на основните разходи за живот, невиждана от десетилетия. Домакинствата с по-ниски доходи трябва да избират между храна и отопление, а все повече финансово затруднени хора отправят призив за повече подкрепа от правителството.
Правителството на Джонсън обеща да отпусне субсидии на всяко енергийно затруднено семейство в размер на 400 паунда (502 долара).
Тези усилия обаче бяха неутрализирани, тъй като нивото на разполагаемите доходи е на път да отбележи втория си най-голям спад от началото 1964 г., сочат данните на Банката на Англия. Причината отново са растящите цени на храната и енергията, като прогнозите не са обещаващи.
Възможно е годишните сметки за енергия на домакинствата да се повишат с около 50%, достигайки средно до 3000 паунда (3600 долара) тази зима. Прогнозите се правят на основата на очакваното тази есен преразглеждане на горната граница на максималната цена, която доставчиците могат да таксуват на клиентите си. Регулаторът вече повиши тавана с цели 54% през април.
Британските домакинства отчитат постоянен спад в жизнения стандарт. Повечето хора не взимат по-високи заплати спрямо тези преди финансовата криза от 2008 година, посочва мозъчният тръст Resolution Foundation в понеделник.
Слаб растеж
Петата по големина икономика в света спря да расте през февруари и започна да се свива през март. През април спадат в БВП се равнява на 0,3%, сочат данните на Националната статистическа служба на страната. Продажбите на дребно пък отбелязаха втори пореден месец на спад през май.
В доклад за финансовата стабилност на страната, публикуван по-рано тази седмица, Банката на Англия съобщи, че перспективите за икономически растеж на страната са се „влошили съществено“.
Базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие съобщи миналия месец, че прогнозира стагнация и нулев растеж на британското БВП през 2023 година. Това ще бъде и най-лошият резултат сред страните от Г-7 през идната година.
Слабият растеж увеличава и държавния дълг. Понастоящем той надхвърля 90% от БВП, след като правителството избра да подпомогне бизнеса и домакинствата по пътя им на справянето с пандемията и енергийната криза.
В допълнение към външния дълг се очаква държавният дълг „да надхвърли 250% от БВП в дългосрочен план", съобщи в петък Службата за бюджетна отговорност.
Всичко това ще върже ръцете на следващия министър-председател да взима решения като намаляване на данъците или увеличаване на разходите.
Резултатите, които Брекзит не даде
Джонсън постигна онова, което Тереза Мей не успя, а именно излизането на Великобритания от ЕС. След това обаче нивата на търговията, за които той и други защитници на Брекзит говореха, не бяха достигнати.
Именно заради това решение, Великобритания бе до известна степен изолирана от възстановяването на световната търговия след пандемията, заключи Службата за бюджетна отговорност през март.
Много фирми посочват увеличението в обема на митническата документация, след подписването на споразумението за безмитна търговия между Великобритания и ЕС, като затруднение да продават в рамките на съюза. Същевременно Брекзит увеличи и цената на вноса, а сделките подписани с трети страни са крайно недостатъчни да неутрализират проблема.
„Въпреки че допълнителната търговия с трети страни може да компенсира част от спада в търговията с ЕС, никое от сключените споразумения не е достатъчно мащабно, за да промени нашата прогноза.“, посочва Службата за бюджетна отговорност.
Дефицитът по платежния баланс на Великобритания е нараснал до 8,3% от БВП през първото тримесечие на 2022 г., посочват официалните данни, публикувани миналата седмица. Това означава, че страната трябва да разчита все повече на чуждестранни инвестиции, за да компенсира проблема със силния внос на фона на слабия износ.
На този фон отношенията на Борис Джонсън с лидерите на ЕС се обтегнаха, сред като премиерът заплаши да премахне част от вече подписания от него договор след Брекзит и дори се заговори за възможна търговска война.
Имайки предвид кои са предполагаемите потенциални наследници на Борис Джонсън, е възможно отношенията с ЕС да се подобрят, отбелязва Калъм Пикъринг от Berenberg.
Дори отявлените защитници на Брекзит не заемат толкова популистки позиции като Джонсън. Това предполага подобрение в отношенията между ЕС и Великобритания, добавя Пикъринг.
