Треньор от Бургас е в основата на успеха на 15-годишна шахматистка

Нургюл Салимова е на 15 години, но вече е една от най-добрите млади шахматистки в страната. През 2018 година тя спечели международни шахматни турнири, някои от които са ”Байон опен” Франция, „Чех опен” Пардубице Чехия, „Задар опен” Хърватска. Te и донесоха голям брой точки, които са необходими за да продължи пътя си към върха. Сега нейните постижения се равняват на 2414 точки.

Още: Христо Панчугов: Няма български гражданин, който да уважава случващото се в парламента (ВИДЕО)

Още: Какъв бюджет ще представи Теменужка Петкова, къде са рисковете и за кого? Анализ на Адриан Николов (ВИДЕО)

Неин треньор е м.с. Живко Жеков, който е председател на Шахматен клуб „Бургас-64“ .

В момента, освен заниманията си с шах, тя трябва да бъде в училище, за да не изостава с материала. За Actualno.com Нургюл беше любезна да отговори на няколко въпроса

Разкажи ни за себе си, за твоето семейство, за нещата които те вълнуват извън спорта.

Още: Бойкоти, бюджет, икономика: Какви са рисковете пред управляващата коалиция? (ВИДЕО)

Още: Д-р Стойчо Кацаров: Има риск от недостиг на животоспасяващи лекарства през 2025 г. (ВИДЕО)

Аз съм Нургюл Салимова, на 15години. Живея в с. Крепча, уча в СУ ,,Васил Левски’’ гр. Опака. Състезателка съм по шахмат. Аз съм единственото дете на моите родители, нямам брат или сестра. В свободното си време обичам да гледам филми (предпочитам научнофантастични) и да играя бърз шах онлайн.

Как се запали по шахмата? Има ли човек който е допринесъл за това или самата ти усети желание да играеш?

Когато бях на четири години баща ми и дядо ми ме научиха как се местят фигурите, правилата и какво се прави. Първият ми турнир в Силистра се оказа съдбоносен, тъй като там срещнах сегашния ми треньор - м.с. Живко Жеков. Помня, че бях стеснителна и не разговарях много, но той поговори с дядо ми и ме покани на държавно първенство за момичета до осем години, което по-късно аз спечелих с 6 точки от 6 партии. След това решихме, че има смисъл да продължа.

Кой е първият ти треньор и кой е сегашният?

Още: Теч на журналисти: Михаил Дюзев разкри пред Actualno защо напусна "Дарик" (ВИДЕО)

Още: Кристиан Вигенин: Ще избера партията пред европарламента, ако стана лидер на БСП (ВИДЕО)

Първият ми треньор е баща ми, а първият професионален - Гросмайстор Никола Спиридонов. Сега работя с Майстора на спорта Живко Жеков, Гросмайстор Владимир Георгиев и Международен майстор Вячеслав Тиличеев.

Шахматистите имат ли приятели шахматисти и кои са твоите?

Аз имам доста приятели шахматисти от различни страни. Поддържаме връзка чрез социалните мрежи, случвало е да си помагаме по време на турнири. Едни от най-добрите ми приятели са холандци.

Какво ти дава и какво ти взема това занимание?

Благодарение на шаха мога да пътувам много, а аз обожавам това. Срещам се с прекрасни хора и приятели. Може би взема от времето, което бих прекарала с родителите или приятелите си.

Кой е любимият ти шахматист?

Световният шампион Магнус Карлсен. Харесвам го не само като шахматист, а и като личност. Той е интересен за обществото и рекламира шаха.

Кои предмети в училище са ти по-лесни и как си с математиката? А с литературата?

Любимите ми предмети са историята и английският език.  Обичам и литературата, имаме интересни уроци. Пропускам много уроци, затова математиката не ми е най-силният предмет.

Това, че имаш възможност да участваш в състезания извън България обогатява ли те и с какво?

Да, разбира се. Иначе никога не бих могла да опозная толкова много места на тази възраст.

Как се готви един шахматист за турнир, по колко часа на ден трябва да се тренира?

Колкото се може повече. Аз тренирам над пет часа всеки ден. Бих искала повече, но се прибирам късно от училище и нямам толкова много време. Тренирам по два часа с единия от треньорите си, а след това продължавам сама още над три часа.

Кое е най-хубавото и най-трудното в шаха?

Най-хубаво е като побеждавам, а най-трудно ми е след загуба, но най-близките ми са винаги до мен и ме подкрепят.

Как виждаш развитието си в шахмата?

Виждам труд. Постигнати цели. И пак труд. Радост и усилие и радост.

Интервю на Гергана Цонева