Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Роден е Нобеловият лауреат Борис Пастернак

10 февруари 2021, 06:15 часа • 6691 прочитания

Борис Пастернак е роден в Москва на 10 февруари (29 януари стар стил) 1890 г. Неговото рождение се отбелязва от Google Doodle - с драскулка. Баща му е художникът Леонид Пастернак, евреин, приел православието и преподавател в Московското художествено училище. Майка му е известната пианистка Роза Кауфман.

Пастернак израства в семейство, което е отворено към социалното и науката - чести гости в дома на родителите му са Сергей Рахманинов, Райнер Мария Рилке, Лев Толстой.

Вдъхновен от своя съсед Александър Скрябин, Пастернак решава да стане композитор и постъпва в Московската консерватория. През 1910 г. се премества в Университета в Марбург, където учи при неокантианските философи Херман Коен и Николай Хартман. Макар и поканен да остане там след завършването си, той се отказва от професионални занимания с философия и се завръща в Москва през 1914 г. През същата година е публикувана и първата му стихосбирка, повлияна от Александър Блок и футуризма.

Ранните стихове на Пастернак не показват, че той е силно впечатлен от визията и идеите на Имануел Кант. Стиховете са изпъстрени с ярки алитерации, необичайни ритмични комбинации, ежедневен речник и скрити алюзии към любимите му поети – Михаил Лермонтов и германските романтици.

По време на Първата световна война Борис Пастернак преподава и работи в химически завод в Урал. За разлика от много свои роднини и приятели, той не емигрира след Руската революция от 1917 г., а съзнателно остава в страната.

Пастернак прекарва лятото на 1917 г. в околностите на Саратов, където се влюбва в еврейско момиче. В резултат на това той пише стихосбирката "Сестра моя жизнь". Тя е написана за три месеца, но в продължение на четири години той се притеснява да я публикува. Когато през 1921 година това става, книгата има огромен ефект върху руската поезия. Тя превръща Пастернак в модел за подражание за по-младите поети и решително променя поетичния стил на автори като Осип Манделщам и Марина Цветаева.

След "Сестра моя жизнь" Пастернак пише няколко херметични текста с различно качество. Те получават похвала от много автори като Владимир Маяковски, Андрей Бели и Владимир Набоков. В края на 20-те години той участва и в известната тристранна кореспонденция с Райнер Мария Рилке и Марина Цветаева.

В края на 20-те години Пастернак все по-ясно усеща, че многоцветният му модернистичен стил не се вписва в доктрината на социалистическия реализъм, одобрена от Комунистическата партия. Той се опитва да направи своята поезия по-разбираема за масовия читател, като преработва по-ранни произведения и започва две дълги поеми за Руската революция. Започва да пише и проза, включително няколко автобиографични разказа.

От 1932 г. Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Макар отделни стихотворения да са на нивото на по-ранното му творчество, книгата отблъсква почитателите му сред руската емиграция. В следващата си стихосбирка с патриотични стихове от 1943 г. той опростява стила си още повече.

По време на големите чистки през 30-те години на XX век Борис Пастернак все повече се разочарова от комунистическото правителство. Той не публикува много свои стихове, а превежда Уилям Шекспир („Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“), Йохан Волфганг фон Гьоте („Фауст“), Райнер Мария Рилке („Requiem fur eine Freundin“), Пол Верлен и любимите на Йосиф Сталин грузински поети.

Последни години

Няколко години преди Втората световна война Борис Пастернак и съпругата му се заселват в Переделкино, писателско селище на няколко километра от Москва. През следващите години той пише романа "Доктор Живаго". След като цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата, той успява да я изпрати в чужбина и да я издаде през 1957 година в Италия. Това предизвиква преследвания срещу него от страна на властите, продължили до края на живота му. Романът "Доктор Живаго" е публикуван в Съветския съюз едва през 1988 година.

През последните няколко години от живота си Пастернак пише поезия, посветена на любовта, безсмъртието и помирението с Бога. Тези стихове са сред най-популярните в творчеството му.

Борис Пастернак умира през 1960 година в Переделкино.

Нобелова награда

Борис Пастернак получава Нобелова награда за литература през 1958 година. На 25 октомври, два дни след като научава това, той изпраща следната телеграма до Шведската академия:

"Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен.“

Само четири дни по-късно той изпраща нова телеграма:

"Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ.“

Шведската академия обявява:

"Този отказ, разбира се, по никакъв начин не променя валидността на наградата. На Академията остава само със съжаление да обяви, че връчването на наградата не може да се състои.“

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес