"Стълбата на тишината" - дебютната стихосбирка на икономиста с литературни награди Ани Николова излезе от печат и ще бъде представена на 6 октомври, вторник, от 18:30 в столичния клуб "Журналист", ул. "Граф Игнатиев" № 4.
„Нямам лък, за да засвиря.
Късам струни от душата си.
Върху битието напречно ги връзвам
и изкачвам стълбата на тишината си“,
споделя Ани Николова от гърба на първата си книга. Повече за "Стълбата на тишината" ще научим, разгръщайки кориците й и разбира се, на премиерата - лично от автора, издателя, критици и ценители на поезията.
За автора
Ани Николова е родена в Златна Добруджа през 1963, зодия Лъв. До 2005-та година живее в Добрич, а след това в София. Работи като счетоводител. Поезия започва да пише едва през 2004-та година. Пише онлайн във facebook всеки ден, което ѝ дава възможност да участва в проекта „Manu Propria”, участвала е в конкурс за поезия „ Любовта е пиянство или пиянство от любов“- гр. Силистра, където печели втора награда. Има публикации във в. “Пулс” и “Антимовски хан”.
“Стълбата на тишината” е дебютната й книга.
Ани Николова бе любезна да предостави за аудиторията на Actualno.com свои стихотворения, извън книгата:
РИСУНКА
На прага съм на онзи сън,
където мостове горят,
където малката река - изсъхва
за да стигне пътя.
Вървя по дъното на любовта,
където въздух не достига.
И нямам дрехи, а студът
облича бялата си риза...
На прага съм на онзи сън,
във който нямам много време.
Опитвам се да изкреща,
но гласът е тежко бреме.
Тогава тихичко- без глас,
с език рисувам твойто име.
Ани Николова
ПАРТИТУРА ЗА ЛЮБОВ И ЩУРЦИ
Уморени щурците замлъкват...
Серенадите техни прекъсват
щом на утрото свърши сънят.
Сред декори на есен лъчиста
изсвирват душата си чиста
и приспиват влюбен света.
Не отлитат като птици на юг.
Не ги плаши ни есен, ни студ.
Къде ли зимуват?! Кой е техният юг?!
Поканете щурците на топло
щом вейне поли и коси Есента,
щом обрули до голо света...
Ани Николова
НАВЯРНО
Небето - пепел и сълзи,
очите му са разстояния.
Навярно много го боли
от липси и от покаяния.
Навярно много му тежи
от думи - намерения...
Навярно за това мълчи
и буди подозрения.
И днеска птиците го носят
на летните криле.
Пътуват хиляди въпроси
по сивите му рамене...
Навярно някъде отвъд,
където погледът не стига
блести дъга и се разхожда
Надежда - самодива...
Ани Николова
Стихотворения от включените в "Стълбата на тишината" ще бъдат представени на премиерата на книгата.
