Преди много години след бурна любовна връзка, раздяла и скандал, със своя 17-годишна ученичка Лаура изчезва учителят Ян Ландзат. Лаура и съученикът ѝ Херман са последните, които го виждат в един снежен и студен ден. Тяло обаче няма. Нито следа от Ян. Случаят остава неразкрит.
Историята вдъхновява писателя М. и той създава своя бестселър „Възмездие“. В продължение на години „лежи“ на лаврите на тази книга, след чието издаване кариерата му тръгва надолу. Отвратен от самия себе си, от баналните срещи с почитатели и изкуствените си разговори той все повече се доближава към смъртта, независимо от брака си с много по-младата от него съпруга и малката им дъщеричка.
Всичко това ни разказва неговият съсед, млад и живеещ сам мъж. Той знае всеки детайл от всекидневието на Херман, на съпругата, на детето му... Но знае и нещо повече – всяка дума от романа „Възмездие“, а явно и нещо повече... Но как? Кой е той? Какво иска той от възрастния писател? А от жена му? Защо следи пощата му и знае къде стои маслото в хладилника? Откъде знае всички неточности от историята, описана във „Възмездие“?
Херман Кох представя на българските си читатели новия си роман „Уважаеми господин М.” След прочита на „Вечерята“ и „Вила с басейн“ книгата ще ви удиви със своята загадъчност, на моменти – многозначност и високо ниво на психологически трилър, както може да го направи само Кох.
Кох ни доближава опасно близо до истината, след което безмилостно ни отдалечава, заплитайки още по-странно историята. Кой е жертвата и кой е виновният, и колко лесно ролите се разменят...
Финалът е потресаващ и наистина си заслужава целият път от тези почти 500 страници, за да стигнеш до него.
Цитати от книгата
Не, има само едно място, на което съвпаденията са приемливи, и това е действителността.
Нищо не убива любовта, както парче сланина или троха хляб в процепа между два големи зъба.
Заради очите ти е .... Направо се разтапям, когато приковеш очи в мен. Нищо не криеш. Виждам мислите ти. Виждам кой си.
Никога не се жени за писател, казваше майката на първата ми съпруга, ако не искаш целият ти личен живот да лъсне в някоя книга.
Писател, който иска да пише – никой не ги е предупредил за такова животно.
Никога не съм била толкова щастлива, както сега с него. Никога през живота си. Погледни ме в очите, тъпако! Погледни ме в очите и ми кажи какво виждаш!
- Защо сте толкова сигурен, че няма да издам тайната ви?
- Защото сте писател ... Ще запазите чутото за себе си.
