Макар да излиза извън пределите на Европа и любимата си историческа тематика, Жоао Пинто Коелю отново ни провокира с оригинален сюжет и изненадващ финал. С неподражаемия си стил, той ни увлича в запомнящите се истории на своите герои, потапя ни в свят на дълбоки емоции и ни пленява с този брилянтно написан шедьовър.
„Бях на дванайсет години, когато се запознах с майка ми – това изречение става за всичко, дори за начало на роман. И в моя случай е истина.“
Из „Майко, сладко море“
След като прекарва детството си в сиропиталище, на дванайсет години Ноа най-накрая се среща с майка си Пейшънс. Тя прави всичко по силите си да компенсира изоставянето му, но никога не споменава какво я е накарало да вземе това решение. И така, независимо дали двамата прекарват дните си в къщата на плажа на Кейп Код, или в театъра в Бриджпорт, където работят заедно, помежду им се издига невидима преграда, която никой от тях не смее да прекрачи.
Когато Ноа среща Франк О`Лиъри – ексцентричен йезуит, който кара разноцветен Ролс-Ройс – той открива в него подкрепата, която винаги е търсил. Има неща обаче, които свещеникът предпочита да запази за себе си, например студентските си години, ирландския пъб в Бостън, където с приятелите му се събирали да пият бира и да рецитират стихове, както и Катрин, амбициозната млада жена, която не се поколебала да опита да го отклони от призванието му.
Докато тайните остават под повърхността и разпалват въображението, малките откровения имат силата на бурно море.
Жоао Пинто Коелю е роден в Лондон през 1967 г. По-късно живее в Ню Йорк, където учи архитектура (завършва през 1992 г.) и работи в професионален театър. В същото време той започва все повече да се занимава с Холокоста – тема, която го интересува от младостта му.
През 2009 и 2011 г. участва в две акции на Съвета на Европа в Аушвиц. Живее известно време в Краков, среща се с голям брой оцелели от концентрационни лагери и прави изследвания за еврейския живот преди Втората световна война.
Голяма част от наученото през тези години вплита в първия си роман „Попитайте Сара Грос“, който е публикуван през 2015 г. и стига до финалната селекция на най-престижната португалска литературна награда Prémio LeYa. През следващите две години Пинто Коелю написва втория си роман „Лудите от улица „Мазур“. Сюжетът отново е свързан с Втората световна война и се развива между Североизточна Полша и Париж, като обхваща периода между навечерието на войната и началото на 21 век. Книгата печели Prémio LeYa 2017.
И в третият си роман „Време за преструвки“ писателят остава верен на любимата си тематика и исторически период, но този път пренася читателите в Тоскана и ги среща с един изключителен женски образ. През 2021 книгата е номинирана за Наградата за литература на ЕС.
През 2022 г. Пинто Коелю гостува в България по покана на издателство „Лемур“ и се срещна с българските читатели в рамките на Пролетния панаир на книгата в София. Тогава той сподели, че четвъртата му книга се отличава със съвременен сюжет, отдалечава се от Европа и написването ѝ се оказва едно съвсем различно и много лично пътешествие за него. Книгата носи и нетипичното заглавие „Майко, сладко море“ - препратка към фраза от поемата „Триумфът на времето“ на Алджърнън Чарлз Суинбърн, в която морето е на-речено “the great sweet mother”. Същия израз цитира и героят Мълиган от „Одисей“ на Джеймс Джойс. Какво още разказва Жоао Пинто Коелю за романите си може да чуете в YouTube канала на издателството и очаквайте четвъртата книга от автора през лятото на 2023 г.
Издателство Лемур представя "Наследството на Тъкачната вила" от Ане Якобс
