„Наондел“ от финландката Мария Турчаниноф (изд. Изида) е изключителен фентъзи роман, който сякаш ни връща в приказките от „Хиляда и една нощ“, но притежава и мощен съвременен феминистки заряд, който го превръща в Библия на феминизма. Вече е хит в много страни, а в Полша женитеизлизат с книгата в ръце на демонстрации срещу решение на правителството за забрана на абортите, което има връзка с една от главните теми в романа, пресъздадена по изключително незабравим и разтърсващ начин. Така книгата заживява свой живот и надскача създаваното досега в този жанр. Като се добави и това, че е невероятно четивна, напрегната и увлекателна, това е един безспорен хит, който ще бъде оценен от всеки читател, независимо от жанровите му предпочитания.
Кабира е най-голямата дъщеря на богат велможа и пазителка на чудотворен извор, властващ над живота и смъртта. Искан, син на везира, е красив, но егоцентричен млад мъж, готов на всичко, за да получи това, което иска. И той може да го получи чрез извора. Затова скроява жесток план, за да го заграби. От много поколения насам най-голямата дъщеря използва, пази и се грижи за извора. Искан убива семейството на Кабира, жени се за нея, за да заграби извора и я изолира от света. Ако заченатите от него деца са момичета, той ги убива.
Трите момчета, които Кабира ражда, веднага са отделени от нея и отгледани от майка му. Искан иска да ги превърне във военачалници, които да превзема съседните земи. Така с помощта на силите, които му дава изворът, той покорява на волята си земи и народи, от които взима за харема си робини и наложници. Сред тях има жени, надарени със способности и познания, от които също иска да се възползва. Такива са познаващата билките и енергиите на земята Гарай, тъкачката на сънища Орсеола, която прозира стремежите и делата на Искан, речната жена воин Сулани…
Кабира тайно ражда дъщеря, която отглежда сама и я представя на Искан като син. Тя става любимец на баща си, особено когато тримата му синове умират във военен поход.
Кабира и други жени от харема на Искан трябва да преодолеят недоверието си една към друга и да обединят силите си, за да му се противопоставят. Защото считат, че не е редно да злоупотребяваш по този начин със силата на земята, да властваш своеволно върху живота и смъртта, да премахнеш момичетата от цял един род и семейство, сякаш не струват нищо, да поквариш и извратиш това, което би трябвало да се използва за добро…
Романът е сюжетно самостоятелна книга от идейната трилогия „Хрониките на Червеното абатство“, една от най-забележителните в Скандинавския север, спечелила много награди и читатели, преведена на 28 езика. Ако познатата и у нас „Мареси“ от същата поредица(двете книги не са свързани) е заявка за свеж полъх в жанра, „Наондел“ оставя у читателя усещането, че има досег с литературен шедьовър.
