Красотата на японската поезия се разкрива в антологията „500 хайку“ (ИК „Изток-Запад“). Преводът от японски и съставителството са дело на Людмила Холодович и Александър Киров, носители на наградата на Съюза на преводачите за превода на „Японски разкази“.
Антологията съдържа над петстотин хайку от най-известните майстори на това поетично изкуство: Мацуо Башьо,Кобаяши Исса, Йоса Бусон, Масаока Шики… Книгата е разделена тематично на циклите Нова година, Пролет, Лято, Есен и Зима. Това деление е типично за антологиите с хайку поезия в Страната на изгряващото слънце. Темата за единението на човека с природата, идваща още от даоизма, е характерна за хайку, а смяната на годишните времена е един от основните моменти в поетичните тристишия. Подобно на природата, и човешкият живот има своите сезони. В края на сборника съставителите са включили и десет хайку извън тематичните цикли. Хайку е тристишие, състоящо се от 17 срички, разделени на три стиха ( 5-7-5 срички). В Япония още от древността писането на стихове се разглежда като свещенодействие, висш израз на японската душевност. Чувството се преобразува в слово и поражда красота, която одухотворява света. Всяко хайку предава усещане, което е въплътено в словесна картина-образ. Тази стихотворна форма предава случки и пейзажи, които са в съзвучие с вътрешното състояние на душата, те носят усещането за радост, тъга, самота, щастие. Основна цел е читателят да почувства това, което е почувствал авторът при писането на творбата. Хайку се отличава с пределна лаконичност на изразните средства и наситеност на асоциативния подтекст, то не обяснява, а предава, не казва, а показва. Простотата на хайку е съвършената простота, зад която се крие изострено възприятие и колкото по-богат е вътрешният свят на читателя, толкова по-добре неговото сърце ще откликне на призива на поета.
При превода на хайку е трудно да се спази броят на сричките и стремежът на преводачите е да се запази духът на стихотворението чрез вярното предаване на образите.
Трябва да се отбележи още, че това е първата книга в България, в която са публикувани най-много хайку в едно книжно тяло.
След сборника „Целувката“ и „Сонетите“ на Шекспир, „500 хайку“ също излизат в два луксозни варианта с твърди и с дървени корици. Антологията е прекрасен подарък за любителите на Изтока, на изяществото и естетиката.