Един от първообразите на готическата литература най-сетне ще може да бъде разгърнат и от родните читатели – „Монахът“ е дело на иновативния автор Матю Луис, а книгата излиза у нас с логото на „Deja Book”.
Заплетеният и шокиращ сюжет на един от най-важните образци на готическата проза ни пренася в манастирска обител. Там благочестивият абат Амброзио преживява душевна промяна, повела го по пътя на греха и падението – кумирът на цял Мадрид ще бъде подложен на диаболично изпитание, включващо плътски наслади, адска магия, сатанински ритуали и нечовешка жестокост. Дали обаче вярата, вкоренена в душата му, ще успее да пребори низките човешки страсти... или ще стане причина, за неговото окончателно падение?
Макар от чисто академична гледна точка гениалният романс „Монахът“ да е изследване на човешкия морал и неговите граници, в комерсиален план шедьовърът на британския автор Матю Грегъри Луис е преди всичко революция в жанровата литература. Историята на Амброзио носи в себе си отличителните белези на фантастиката, хоръра и готиката, обединени в здрава творческа сплав посредством ярки описания, дързък стил и изключителна обща култура. Към всичко това е прибавен и зноен еротичен елемент, който безскрупулно допринася за незабравимия, могъщ, но и строго индивидуален ефект на повествованието.
„Монахът“ излиза за пръв път през 1796 г. и предизвиква международна полемика – никой не е равнодушен към творбата на Луис, а поляризираните мнения варират от възторжени хвалебствия до откровено възмущение. С годините бeзcмъpтнaта рожба на британеца се превръща в една от най-четените и вдъхновяващи книги в човешката история. Предизвиканият фурор отеква на няколко континента и ехото му е доловимо дори днес, вдъхновявайки през дългия си живот редица бележити автори, сред които има както класически (Едар Алън По, Емили Бронте, Мери Шели, Лев Толстой и Шарл Бодлер), така и съвременни имена (Умберто Еко, Ан Райс, Грант Морисън, Стивън Кинг и Клайв Баркър).
Българското издание на „Монахът“ включва луксозни твърди корици, цели 260 пояснителни бележки, баладата „Кървавата монахиня“, част от личната кореспонденция на Луис, а също и няколко гравюри от XIX-ти век, илюстриращи сюжета на романа. Преводът на текста е на Слави Ганев, който в сътрудничество с Радостина Горанова е адаптирал и множеството поетични сегменти в книгата. Художественото оформление е на Христо Чуков.
