На 7 ноември излизат мемоарите на Георги Мишев „Мир на страха ни“.
Хронологията на разказа на места се пропуква, нямам търпение да стигна до днешния ден, когато станаха реалност виртуалните ни предчувствия, съмнения, страхове от задаващото се бъдеще. Надявахме се, че Кръчмарят все ще се яви някой ден да предяви сметката, че Историята последна ще си каже думата. Историята продължава да мълчи, защото се пише от победителите или от техните деца и внуци. Учебниците продължават да залъгват поколенията с фалшификати; издателствата, създадени с пари от червени куфарчета, поднасят книги ментета; факултетът по история произвежда нови историци, обучени от ченгета и от потомци на комунистическата номенклатура... Няма сметка, няма равносметка. Има вини, няма виновни.
Писането, казва Фокнър, е просто сглобяване. Сега се опитвам по обратния път да разглобя изминалите години, да проумея някаква закономерност, която ни докара до днешния хал... Да се измъкна от журналистическия възторг, който е по-възбуждащ от телешкия...
Георги Мишев е български сценарист, писател и редактор. Автор е на близо 30 заглавия, сред които са книгите: „Осъмски разкази“, „Адамити“, „Добре облечени мъже“, „Произведено в провинцията“, „Отдалечаване“, „Дунав мост“, „Патриархат“ и др.
По негови сценарии са заснети филмите: „Преброяване на дивите зайци“ и „Вилна зона“ на режисьора Едуард Захариев, „Дами канят“ и „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов, „Не си отивай“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ на режисьора Людмил Кирков и др.
Носител е на много признания и награди.
Георги Мишев Иванов е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършва Техникума по ветеринарна медицина „Цанко Патарински“ в Ловеч и журналистика в Софийския университет.
В периода 1958–1967 г. е окръжен кореспондент на в. „Септемврийче“ в Ловеч и е член на литературен кръжок „Христо Кърпачев“. През 1966 г. е организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен „С дъх на люляк“.
Редактор в издателство „Народна младеж“ (1967–1970), редактор (1970) и сценарист (1973) в киностудия „Бояна“, София.
Автор на разкази, повести и романи за възрастни и деца. Неговите сценарии за игрални филми са влезли в златния фонд на българското кино.
Член на Съюза на българските писатели. Председател е на Обществения комитет за екологична защита на Русе от създаването му на 8 март 1988 г. Народен представител в VII Велико народно събрание (1990–1992).
Негов син е писателят хуморист Михаил Вешим.
