„Малката стопанка на Голямата къща“ е последният роман, който Джек Лондон публикува приживе. Издадена една година преди смъртта на автора, творбата се превръща в загадъчна, и дори зловеща лична изповед, вещаеща съдбовни последици.
Романът представя история за любовен триъгълник, наситен с много изкушения, страст, и отмъщение. Самият писател дръзко обявява за книгата: „От началото до края става дума за еротика, но никъде всъщност няма точно описано такова преживяване“.
Темата за изневярата и заплетените изгарящи чувства на героите повдигат мистерия, в която безспорно има много дълбочина. Дори да се отрича, че книгата е автобиографична, то тя отговаря на действителни събития, случили се в живота на Джек Лондон и втората му съпруга Чармиън Китридж.
Биографи са категорични, че в романа си Джек Лондон вплита скрития сценарий на личната си драма от съвместния живот с любимата си. И нещо повече – изповядва един съкровен и драстичен план за живота си... малко преди да настъпи краят му.
Джек Лондон е псевдоним на американския писател с вероятно рождено име Джон Грифит Чейни. Роден е през 1876 г. в Сан Франциско. Автор е на над петдесет книги и около двеста разказа, като много читатели смятат, че Джек Лондон е най-добър в късия разказ.
Втората съпруга на писателя е редакторът Чармиън Китридж. Бракът им продължава до смъртта на писателя. Чармиън е прототип на много женски характери в творчеството на Лондон, точно тя е и героинята Паола от „Малката стопанка на Голямата къща“. Биографи твърдят, че книгата не е автобиографична, но е вдъхновена от живота на Джек със съпругата му, тъй като отговаря на събития случили се в живота им през зимата на 1912–1913 г. Романът е издаден е през 1915 г., една година преди Лондон да почине.
Фактите около смъртта на Джек Лондон са спорни. В смъртния му акт е записано, че той умира на 22 ноември 1916 г. от уремия, но според слухове той се е самоубил. Съществува версия, според която е сложил край на живота си със свръхдоза морфин, който през последните си години е взимал срещу болки.
