Обществото и характера на отношенията, пораждани от зависимостта спрямо материалното вълнуват видният френски писател и режисьор Жорж Перек в романа „Животът. Начин на употреба” (ИК „Сиела”).
Жорж Перек е един от известните френски романисти, документалисти и кинорежисьори през XX век. Роден е през 1936 г. в Париж, в семейството на полски евреи, емигрирали във Франция през 20-те години на миналия век. Баща му умира на фронта в началото на Втората световна война (през 1940 г.), а майка му е сред жертвите на Холокоста, затова Перек е отгледан от своите чичо и леля, които го осиновяват през 1945 г. Докато учи история и социология в Сорбоната, Перек започва да пише ревюта и есета за La Nouvelle Revue française и Les Lettres nouvelles. През 1961 г. започва работа във френския Национален център за научни изследвания, а впоследствие работи и като архивист в болницата Сент Антоан в Париж, където работи до 1978 г. Според някои критици именно работата с документи и архиви през тези години е повлияла на литературния му стил. През 1967 г. Жорж Перек се присъединява към ексцентричната група писатели и математици Улипо, което оказва осезаемо влияние върху творчеството му. Междувременно започва да пише радиопиеси, а след по-малко от десетилетие започва и работа по филми. Автор е на редица литературни и кино произведения, а на българският читател е познат с романа „Спящият човек”.
Една от по-късните му творби – романът „Животът. Начин на употреба”, който излиза във Франция през 1978 г. – се радва на ново издание и на български. Преводът на книгата от френски е осъвременен и е дело на Бояна Петрова, а художник на корицата е Дамян Дамянов. Темата за обществото и характера на отношенията, пораждани от зависимостта спрямо материалното е широко застъпена в романа, който английският седмичник Times Literary Supplement определя като „най-добрата творба излизала на френски език след трилогията на Бекет”.
