В годината, в която се навършват 130 години от рождението на японския творец Джуничиро Танидзаки издателство „Апостроф“ публикува сборника с негови произведения „Татуировката“. В него са събрани най-значимите творби на автора, в които той рисува жената като висша сила и показва как тя въздейства и променя живота на всеки мъж, влязъл в контакт с нея.
Джуничиро Танидзаки е сред най-забележителните творци на модерната японска литература. Сравняват го с писатели като Оскар Уайлд, Едгар Алан По, Шарл Бодлер, а самият той нееднократно изтъква и духовната си връзка с Достоевски.
Творбите на Танидзаки са дълбоко чувствени, загатващо еротични и макар и изтънчени, от тях струи ироничният поглед на модерен творец. Част от произведенията му са отдадени на изследването на границите на еротизма, понякога преливащи в сексуална обсебеност и дори перверзност. Друга част от творбите му са посветени на моралното и културно влияние на Запада върху японската традиция, социалните отношения и семейните ценности.
В сборника „Татуировката“ са събрани най-значимите произведения на японския автор, посветени на жените, за които той признава: „Мисля, че жените са по-висши същества от мен, отнасям се към тях със страхопочитание.“ Танидзаки рисува портрета на онази жена, която е сдържана във всяко отношение, научена е винаги да потиска чувствата си и рядко показва истинското си лице. Но някъде зад тази маска са скрити нейните мъчителни терзания, копнежи и греховни помисли. Забележителното при творчеството на Танидзаки е, че той успява да покаже как такава жена въздейства върху живота на всеки мъж, влязъл в досег до нея, и в крайна сметка го променя. Във всички разкази и новели, включени в този сборник, водеща е темата за безграничната любов, вярност, преданост, готовност за саможертва в името на любимия човек.
В творбите си Танидзаки търси не толкова образа на фаталната жена, а нейната истинска, природна същност. В „Комедиантът“ той разкрива лицето на изкусителката, която лукаво умее да съблазнява, но и да наказва с ласки. Краткият разказ „Татуировката“ разказва за учеща се за гейша млада девойка и скритата в нея демонична същност, за която тя самата дори не подозира. Това е и произведението, която поставя началото на творческия път на Танидзаки.
Драматичната новела „Портрет на Шункин“ рисува образа на сляпата музикантка Шункин и нейната стигаща до садизъм жестокост към безумно влюбения в нея ученик. Това е едно от най-значителните произведения на Танидзаки.
Произведението „Ключът“ е издадено за първи път през 1956 г. и веднага скандализира общественото мнение с нарушаването на благоприличния тон. Текстът представлява преплитане на два дневника – на мъж и на жена, описващи сексуалните отношения помежду си. Това е техният опит да преодолеят срама, който изгражда преграда между тях, за да постигнат истинска близост и хармония.
Разказът „Аз“ пък хвърля сенки върху същността на мъжа и е представлява тънък психологически анализ на заподозрян крадец, обременен от тегобите на наследствеността.
„Хората от Изтока винаги са обичали сенките“ – пише Джуничиро Танидзаки и добавя: „Аз също съм такъв.“ И наистина това, което сякаш привлича Танидзаки като творец, е светът на неуловимите и вездесъщи сенки, свят на здрача, обитаван от хора, които черпят жизнени сили от мрака.
Джуничиро Танидзаки е роден на 24 юли 1886 г. в Нихонбаши – индустриална зона в близост до Токийския залив. Творческата кариера на Танидзаки започва през 1909 г., когато литературно списание публикува негова пиеса, но името му става широко популярно след излизането на разказа „Татуировката“ през 1910 г.
Танидзаки принадлежи към най-изтъкнатите творци на модерната японска литература. Онова, което в произведенията на Танидзаки изглежда индивидуално, неповторимо и неочаквано като художествено откритие, води началото си от първоизточниците на японското словесно изкуство, от дълбоките извори на националната култура на Япония.
С този сборник се отбелязва 130 години от рождението на Джуничиро Танидзаки и именно тук са включени творби от различни периоди в творческата биография на автора, но са обединени от неизменния стремеж на писателя да открие общозначимото в изкуството, истинската човешка същност и непреходната красота.
