Накъде отива човешката цивилизация 100 години по-късно
В дните, когато светът отбеляза 100 години от края на Първата световна война, в превод на български излиза романът феноменна Сърбия - „Голямата война“на Александър Гаталица (издание на „Изида“, превод Таня Попова). Книгата не само спечели най-престижната литературна награда в страната (НИН-овата, за роман на годината – 2012 г.), но е и най-продаваната през това десетилетие. Досега, за 6 години от появата си, романът има 29 издания само в Сърбия. Преведен е и на много езици.
Книгата разказва за петте години на войната, от покушението срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга до самия ѝ край през 1918 г., през погледа на всички страни, участващи в нея. Редом с последния руски император Николай II, сръбския крал Петър I Караджорджевич, Мата Хари, Троцки, Хитлер, Аполинер, Кокто и Витгенщайн са обикновени, непознати, „малки“ хора. Техните съдби се преплитат фатално, очаквания, амбиции и надежди се сгромолясват.
Всъщност главният герой е Войната, която преобръща живота и той вече никога не е същият както преди. В Голямата война умира преди всичко Човекът, без оглед на неговата национална или верска принадлежност, а като последица от неговата смърт постепенно загива и цялата човешка цивилизация.
Романът в никакъв случай не може да се нарече военен или исторически. Не очаквайте батални военни сцени и детайлно описание на битки или исторически личности. Това е успешен опит да се обхване в цялатаѝ комплексност огромната тема за Първата световна война по един нетрадиционен за типичните военни романи начин. Целта е да се опишат с художествените средства на литературата петте години на войната от покушението срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга до самия ѝ край през 1918 г., без да се пропусне нито една гледна точка, през погледа на всички страни, участващи в нея. Авторът ни представя всичко това чрез близо осемдесет образа – от известни исторически личности, пълководци и хора на изкуството до обикновени хора, носители на различни идеали и ценности. Техните съдби и преживявания се преплитат по чудновати и понякога дори свръхестествени пътища, които побеждават дори смъртта и са необясними за ограничените човешки възприятия: мъртъвци, които говорят, писма, които се изпращат от отвъдното, предсказания и съновидения за бъдещето, пътуване във времето и много други фантастични епизоди, съпътстващи реалистичните описания на трагичната действителност. Но всъщност главното действащо лице е войната, показана в най-грозния ѝ, жесток и гротесков образ, войната, която преобръща живота и той вече никога не е същият както преди.
Романът се състои от пет главни части – по една за всяка година на войната, и съдържа в себе си три плана: исторически, политически и културологически. Споменаването на многобройни знайни и незнайни събития, ключови исторически моменти или съвсем интимни мигове и лични впечатления и емоции ни разкрива една грандиозна, епическа и всеобхватна картина на Първата световна война.
Подреждайки търпеливо мозайката на многобройни малки истории, Гаталица умишлено отбягва темите за технологичния прогрес в областта на военната техника, описания на битки и фронтови комюникета, така често експлоатирани в типичните военни романи. Той обаче наблягана индивидуалния героизъм и човешките страдания, без да натрапва идеологически определения и догми. По този начин ни разкрива страховитите последици от онова, в което се превръща Първата световна война, и нечовешкото лице на цивилизацията: „Този свят е скалъпен набързо в някакъв неподходящ момент, когато творецът не е знаел какво прави или не е бил на себе си.“
Следвайки идеята, че всяка история е конструкция, а не реконструкция, интерпретация, а не абсолютна истина, само разказ за онова, което вярваме, че се е случило, авторът преплита документалното с митологичното, историята с фантастиката и фактите със съновиденията. Романът се люшка между класическия и постмодерния стил, а свободата на изказа го доближава до магическия реализъм, без да се придържа към историческите закономерности. Осъзнавайки, че историята го задължава, а литературата го освобождава, той създава роман със сложна структура, развихряйки и въображението си.
Чарът на повествованието е в детайлите, в наглед незначителните подробности от живота на милионите малки обикновени хора, участници във войната.В описанията на облеклото, емоциите, в пейзажа или обстановката, във всичко онова, което всеки от нас е изпитвал в критични ситуации или в съкровените си мисли. Но с огромната разлика, че всичко се случва в условията на една безумна, жестока, излязла извън контрол демонична сила, която помита всичко по пътя си: „Но беше война, Голямата война…“
За Гаталица войната е преди всичко символ на падението на цивилизацията, защото борбата за „голия живот“ унищожава нормалния облик на всички човешки взаимоотношения.
Основното послание на романа е, че в Голямата война умира преди всичко Човекът, без значение към коя нация принадлежи. Това ярко е подчертано в епизода, в който руските войници бълнуват на немски език, тоест рецитират стиховете на Гьоте. Заличават се езиковите и културните бариери, защото човекът е просто от плът и кръв и страда еднакво: „На един и същ език се ридае и на един и същ език се умира – и на изток, и на запад.“
