История, която пречиства, предлага Ян Балабан. Мотивът да я напише е един от най-трудните мигове в живота: смъртта на собствения му баща.
Книгата се оказва последна и в неговото битие. Два дни, преди да предаде ръкописа в издателството, писателят е покосен от сърдечна недостатъчност.
След себе си обаче оставя истинско бижу. „Попитай татко“ се превръща в съвременна класика за чешката литературна сцена. Романът е обявен за книга на годината през 2011-а и получава както наградата „Магнезия Литера“, така и престижния приз на в. „Лидове новини.“ Българският превод е на Красимир Проданов, а изданието – на „Изида“.
Сюжетът е до болка личен. Писателят се впуска в най-тъмните кръгове на мъката по собствения си баща. Съдбата на провинциален лекар, обвинен в корупция, при това докато е на смъртен одър, е пресъздадена чрез множество кратки истории, всяка от които задава важни въпроси. За живота, за смъртта и предателството, също за любовта.
Зряла жена е забравила лика на починалия си съпруг. Синовете ѝ пък се лутат между алкохолизма, апатията и проблемите у дома. Единствената й дъщеря е гениална, но това я прави още по-ранима. Всички обаче напипват една и съща нишка. На опрощението, което изчиства спомена за баща им.
Балабан е наричан приживе „най-добрия съвременен чешки писател“. Всичко, което създава, е образец на изчистена от излишни думи литература. Пословично е и умението му да докосва душата. Личи си и на всяка страница в този роман.
За „Попитай татко“ казвал на своите приятели, че иска да създаде съвършеният роман. Работата по книгата продължава три изтощителни години, което го прави и лесна плячка на болестта.
Основната идея в книгата е свързаността. Реално няма преграда между световете, които наричаме този и онзи, показва писателят. „Попитай татко“ е като лабиринт, но посочва откъде минава пътят, за да го осъзнаем.
Мрачният тон на романа е само привиден. „Попитай татко“ крие всъщност много скъпоценни камъни, които може да променят отношенията ни и представата за живота. Ето някои от тях:
· Гората и тя се люби, когато смърчовете цъфтят.
· Признаеш ли любовта си, от грях тя се превръща в призвание.
· Всеки миг съдържа безкрайност в себе си. Всеки миг ни дава възможност да сме с любимите си хора завинаги.
· Да обичаш означава всъщност да се грижиш – без празни дрънканици, просто с усилен труд.
· Ако хората се любят, светът ще е по-добър.
· Страхът от смъртта изчезва, щом усетиш в себе си любов.
· Всяко нещо може да е или съчувствено, или безчувствено. И е такова, каквото го направим сами.
Историята на греха и възмездието описва Ян Балабан. Но го прави толкова топло, че книгата му изчиства, пречиства – дори и на цената на сълза. Като коледна светлинка е в този наш свят, толкова отчужден, че служим само на предметите. Като докосване от ангел, което разтърсва и ни кара да си спомним кои сме. Човеци.
