Романът „Дронът“ (изд. „Книги за всички“, превод Евгения Кръстева) притежава всички онези качества, което са превърнали Уни Линдел в скандинавската кримикралица – вълнуваща криминална загадка, напрежение, от което те побиват тръпки, и психологически добре изградени герои, които са повече от това, което изглеждат на пръв поглед. След изключително успешния и у нас неин роман „Знам къде живееш“ идва този нов майсторски трилър.
Полицейският инспектор Мариан Дале разследва случай с убийство, който е сходен с друг отпреди пет години, когато млада жена е убита в палатка в тъмна гориста местност. Дали двете престъпления за свързани? Търсенето на истината става твърде лично за полицайката и когато стигне до нея, тя вече няма да бъде същият човек като преди.
Мариан има неприятното чувство, че някой я наблюдава – на мястото на престъплението, дори и у дома й, след като решава да вземе със себе си съседче – седемгодишно момче, просто на разходка в района, където е извършено убийството. Но това е голяма грешка. Детето вижда „нещо“, което запазва за себе си. Но убиецът не знае и смята, че трябва да отвлече детето.
А шестнадесетгодишната дъщеря на жертвата решава да разпъне палатка в гората, на мястото на убийството. Тя ще бъде примамка, но Мариан и полицията не знаят това.
В същото време един мъж с дрон, с който следи жертвите си, се крие в сенките. Той иска да бъде като кумира си, за който е научил от архива на изоставения военен обект в близост до местопрестъплението – елитен войник от Афганистан, виновник за убийствата на жени край блатата на Кабул и разжалван за това.
Защо изчезва момчето на съседите? Мариан не вижда ли дрона отвън пред прозореца й? Какво се случва с шефа на фирмата за производство на дронове, елегантно облечения Кент Робертшон?
Историята се обръща наопаки. Нищо не е такова, каквото изглежда. Мариян се промъква без разрешение в забранената зона на закрития военен обект. Открива неща, които не трябва да бъдат там – страховити лекарства, стари военни доклади, които взима, ключове от бункерите. Във фабриката за дронове някой стои и я наблюдава с камера за наблюдение. Мариан се прибира и мисли, че е в безопасност у дома и че никой не знае къде живее. Но усещането, че някой я наблюдава, продължава.
В надпревара с времето Мариан отново отива на престъплението сама. Тя се озовава в тъмна гора, където е момичето примамка, а в един от бункерите е затворено отвлеченото момче на съседите й. Опасният елитен войник и неговият имитатор – мъжът с дрона, се приближават от двете страни. И накрая кой е убиецът, мъж или жена? Сигналът на мобилния телефон на Мариан е слаб, ще успее ли полицейското звено да дойде навреме? Кой ще оцелее и кой ще умре?
Голяма част от действието се развива в гората, в градини и дървени къщи със стени, които са живи. Природното е важна метафора в историята и тук се крие една от силните страни на Уни Линдел – умението й да вплита символика в езика и повествованието.
Ако човек се върне назад и се вгледа по-внимателно в текста, след като е прочел книгата, може да види как в на пръв поглед невинни описания и ситуации има намеци за отговора на криминалната загадка.
Линдел майсторски използва драматични похвати, за да създаде контрасти и потискаща атмосфера за читателя и да го разтърси, когато е най-уязвим. Промяната между гледните точки създава ритъм, движещ историята напред и залепващ читателя за книгата. Разследването включва няколко обрата и всеки един от тях е изненадващ.
„Дронът“ е трилър за тъмните очи, които тайно ни наблюдават, и скритите стаи с болезнени неща, до които човек не може да допусне другите.
С изключителния си психологизъм и реализъм романът „Дронът“ променя представите ни за жанра на трилъра, като изкушава и получава високи оценки дори от читатели, които рядко посягат към такъв тип книги.
