Нежни и меланхолични, тъжни и весели, неправолинейни и носталгични – такива са историите, с които фламандската писателка Анелиз Вербеке ни потопява в света, който ни заобикаля. Нейната книга „Алилуя“ (изд. Изида, превод Анета Данчева-Манолова) е написана с ерудиция, наблюдателност, психологическо разбиране, човечност и съпричастност към недостатъците и стремежите на днешния човек. Това е книга, която докосва и се помни дълго.
Според „Алилуя“ светът около нас само наглед е обикновен, той е по-скоро необясним и чудотворен, стига да пожелаем да видим това. Историите го доказват. Бебе, което непрекъснато плаче, защото предвижда бъдещето и съдбата на родителите си. Бивш затворник, който с учудване се сблъсква с еснафството на живота отвън. Възрастна дама в луксозен приют, жадуваща за човешка близост и топлота и откриваща ги в гледача си робот. Писателят, който постепенно се превръща в мечка – като при насекомото на Кафка. Млада двойка, разколебана и неудовлетворена от връзката си. Емигрант, който е с по-широки разбирания от средата си. Страховете, грешките, лицемерието, изневярата, амнезията, паниката, търсенето на самоличност и на самия себе си...
Анелиз Вербеке (р. 1976) дебютира с интернационалния бестселър „Спи!”, преведен на двайсет езика. Автор е на разкази, романи, графични новели, сценарии и театрални текстове. За „Трийсет дни” тя получава няколко големи литературни награди, които носят признание за книгата като „най-добър роман на годината”. Както в живота, така и в книгите си, Анелиз Вербеке си остава ангажирана и чувствителна към актуалните теми, вълнуващи обществото, и деликатно ги споделя, като ги изпълва с много психологизъм и финес.
