Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

3 събития, които промениха света

26 ноември 2019, 08:15 часа • 5948 прочитания

Преди дни излезе луксозно издание на "Събитията, които промениха света" в превод на Марина Симеонова, издателство "Хермес". Ето три от най-важните събития в историята на човечеството.  

1. Първите говорещи филми

Още преди началото на ХХ век Томас Едисън започва да експериментира с добавянето на звук към филма. Процесът на синхронизация между реч и картина обаче му се вижда твърде труден и така се ражда „немият филм“. Немите филми, в които актьорите представят истории с мимика и жестове, използват субтитри, за да разкажат историята, и музикален фон, за да предадат атмосферата на всяка сцена.

Немите филми са популярни в началото на ХХ век и през Първата световна война, а някои от актьорите са добре познати и до днес. Двама от най-великите актьори на нямото кино са Чарли Чаплин и Бъстър Кийтън. Заради умението на Чарли Чаплин да създава образ със специфични движения и изражение, той все още се смята от мнозина за най-добрия комичен актьор, докато филмът на Бъстър Кийтън „Генералът“ е шедьовър на комедията и съспенса.

През 20-те години на ХХ век режисьорите започват отново да търсят начин звукът и сцените да се записват заедно и да се излъчват едновременно. През 1925 г. „Уестърн Електрик“ и „Уорнър Брадърс“ се споразумяват да създадат система за произвеждане на филми със звук. Системата „Витафон“, изобретена от лаборатории „Бел“, е метод за звукозапис върху самия филм. Първият филм, който използва системата, е „Дон Жуан“ през 1926 г. В „Дон Жуан“ историята е разказана по обичайния начин с жестове и субтитри, но пеенето и музиката са записани като част от филма.

Пробивът с речта идва година по-късно, на 6 октомври 1927 г., когато „Уорнър Брадърс“ пуска първия филм със синхронизиран звук. Филмът се казва „Джаз певецът“.

2. Мрежата

Световната мрежа представя информацията и документите, поместени в интернет, за глобална аудитория от компютърни потребители. За създаването й Тим Бърнърс-Лий не взема никакъв хонорар или възнаграждение за патент. Той смята, че това трябва да е нещо, което всеки да може да използва.

През 1989 г. ЦЕРН е най-големият интернет възел в Европа. Бърнърс-Лий развива своята „мрежа“, като свързва интернет с хипертекст. Той казва: „Просто трябваше да взема идеята за хипертекст и да я свържа с идеите за протокол за управление на обмена на информация и системата за имена на домейните“.

Повечето от технологиите, включени в Мрежата, вече са създадени. Бърнърс-Лий ги обединява, мислейки на по-високо и абстрактно ниво за това как може да се постигне още по-голямо ниво на взаимосвързаност на идеите. Неговото дело и благородството да го предостави безплатно е отбелязано на церемонията по откриването на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г.

3. Феликс Баумгартнер преминава звуковата бариера в скок от Космоса

Феликс Баумгартнер е роден в Залцбург, Австрия, на 20 април 1969 г. Като дете той мечтае да скача с парашут и прави първия си скок на 16 години. Постъпва в австрийската армия, където практикува парашутен скок върху малки целеви зони и е част от военния демонстрационен и състезателен екип. През 1988 г. той започва да изпълнява демонстративни скокове за „Ред Бул“ и оттогава те си сътрудничат по различни проекти.

Баумгартнер осъществява серия от дръзки каскади, включващи скокове с парашут и скокове от типа BASE. Това е екстремен спорт, при който участниците скачат от неподвижни обекти и използват парашут, за да спрат свободното падане и да се приземят. BASE е акроним, съставен от четирите категории неподвижни обекти, от които състезателите могат да скачат: сгради, антени, мостове и скали.

През 1999 г. Баумгартнер скача от Петронас Тауърс в Куала Лумпур, Малайзия, и поставя световен рекорд за височина при бейсджъмпинг. Негов е и рекордът за най-нисък скок BASE, когато скача от 29 метра от ръката на статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро. На 25 юли 2003 г. той прави успешен опит за прелитане на Ламанша с парашут, като за целта е използвал специално изработено приспособление от въглеродни влакна.

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес