Окончателно - Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) реши да отхвърли жалбите на две ромски семейства заради събарянето на къщите им, понеже са незаконно построени.
Случаят касае семействата Айдарови и Илиеви (жалба № 33586/15) и е още от 2011 година. През 2011 година ДНСК констатира че постройките, в които живеят жалбоподателите, са незаконни и издава заповеди за премахването им. Следва обжалване, но Благоевградският административен съд отхвърля жалбата, като постановява, че жилището е построено на общинска земя, без необходимите строителни книжа и не може да бъде узаконено, тъй като земята е земеделска и за нея никога не е издаван подробен градоустройствен план.
Жалбоподателите - семействата Айдарови и Илиеви, български граждани от ромски етнически произход - живеят в кв. „Кремиковци“, община Гърмен. Земята, върху която се намира кварталът, е общинска и земеделска. Господин Айдаров обжалва заповедта. Първоинстанционното съдебно решение не е обжалвано. Другият жалбоподател не подава жалба до съда.
През 2013 година ДНСК спира изпълнението на заповедите до решаването на проблема с пренастаняването на живущите в района. През 2015 година, след получено писмо от областния управител на Благоевград, провокирано от сблъсъци между ромското население на квартал "Кремиковци" и жителите на Гърмен, ДНСК отправя покани до г-н Айдаров и г-н Илиев за доброволно изпълнение на заповедите за премахване. След изтичане на срока за изпълнение ДНСК ангажира фирма за събаряне на постройките между 13 и 24 юли 2015 година.
Сега вече Айдарови и Илиеви оспорват заповедитете - отново пред Благоевградския административен съд. Защитната им теза е, че тези къщи са единствените им жилища и че разрушаването им ще засегне по непропорционален начин правото им на зачитане на личния живот и жилище. Съдът отхвърля жалбите. На 7 септември 2015 г. жилището на семейство Айдарови е разрушено. Разрушаването на жилището на семейство Илиеви е отлагано неколкократно и все още не е изпълнено.
Следва жалба в Страсбург със същите аргументи - непропорционална намеса в правото им на личен живот, жилище и мирно ползване на техните притежания, както и че не разполагат с ефективно средство за защита. Двете семейства са категорични, че разрушаването на постройките е "нечовешко и унизително отношение".
По отношение на обжалването на заповедите за премахване пред административните съдилища, ЕСПЧ отбелязва, че при всички положения то би било неуспешно. Този извод се налага, тъй като в множество сходни случаи националният съд е установил, че незаконни постройки, като тези в квартал "Кремиковци", не подлежат на узаконяване, а съгласно постоянната практика на ВАС такива постройки подлежат на премахване, независимо от това дали мярката е пропорционална в специфичния случай на жалбоподателите.
По отношение на обжалване на действията на ДНСК по заповедта за премахване на постройките ЕСПЧ изрично посочва, че по принцип вътрешноправно средство, при което пропорционалността на мярката се изследва на етапа на изпълнението ѝ, би могло да бъде ефективно. В този смисъл ЕСПЧ посочва, че административните съдилища започват да създават практика, в която изследват пропорционалността на мерки по изпълнение в подобни ситуации едва след 2015 година, тоест към момента на събитията жалбите срещу изпълнението са били обречени на неуспех. Затова ЕСПЧ приема, че жалбоподателите е следвало да подадат жалбата си в Страсбург още през 2011 година, и я отхвърля, тъй като същата се явява просрочена.
По отношение на твърдението на жалбоподателите, че действията на властите са били предизвикани от протестите против ромите през 2015 г. и дискриминационни, ЕСПЧ приема тезата на държавата, че жалбоподателите са разполагали с ефективно средство за защита, а именно подаване на жалба или иск по реда на Закона за защита от дискриминация, до което не са прибегнали.
Накрая, ЕСПЧ приема, че оплакването относно разрушаването на къщата на семейство Айдарови е просрочено. Другите действия по изпълнението на заповедите за разрушаване не могат да се приравнят на нечовешко отношение, тъй като властите многократно са отлагали изпълнението, признавайки сериозните последствия, до които би довело.
