Понякога длъжността „кмет” предизвиква негативни асоциации в днешно време. За някои хора тази професия се свързва с притежанието на власт, която обикновено води до лична, а не обществена изгода.
Историята обаче помни и кметове, които завинаги остават в паметта на нацията и се превръщат в нещо като национални герои. Типичен пример за такъв човек е Панайот Тасев – управлявал Благоевград в два мандата. Първият път от 1921 до 1924 г., и вторият път от 1932 до 1934 година.
Тасев е роден в Горна Джумая и е виден търговец и собственик на складове, както и директор на тютюневата фирма „Никотея” – емблема за благоевградския район. Още преди кметуването си, Тасев е изключително голям защитник на културното наследство на Горна Джумая и се стреми по всякакъв начин да развие града. Той построява през 1914 г. сградата на хотел „Лондон”, на главната улица в града, където дори е гостувал великия Дан Колов.
Управлението на Тасев започва с една от първите стъпки в развитието на един град – градоустройствения план. Панайот Тасев създал толкова добър план, че пет години след края на втория му мандат, през 1939 г., тогавашния общински съвет на Благоевград, след широко обсъждане, решил да не съставя нов, а да ползва първия издаден. Планът бил толкова структурирано направен, че били избрани правилните терени, определена била посоката на улиците с оглед огряването им от слънцето и проветряването им, било създадено място за бъдещата канализация и водопровод, както и били създадени площадите и градините в града.
Кметът много държал на образованието. Първоначално, по негова инициатива, през първия му мандат, Солунската българска смесена гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” била преместена в Горна Джумая. След Ньойския мирен договор, учебното заведение било настанено първо в гр. Струмица, а след това в гр. Петрич. Това не отчаяло Тасев, който използвал личните си връзки с министъра на благоустройството Йорданов, за построяването на сегашната Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” в града. Учебното заведение и до днес е сред най-реномираните в града и се ползва с огромна слава в целия Югозападен район.
По време на втория си мандат, Тасев прави други ключови нововъдения града, останали емблеми за Благоевград и в наши дни. Това са банята, сградата на халите, футболното игрище. Той полага и основите за разрешаването на въпроса с водопровода в Благоевград, и след това изгражда и плавателен басейн с пясъчен плаж.
Други ключови обекти от неговата епоха са откриването на паметника на незнайния четник на площада, като на самото откриване на паметника, Тасев кани генералния консулт на България в Париж – Леон Лемуш – неумолим защитник на българския народ.
Любовта му към литературата и към всичко българско дава на Панайот Тасев и идеята за изграждането на бюст паметник на Пейо Яворов в градската градина на Благоевград. Паметникът е толкова добре направен, а и е такава емблема на града, че и до днес, десетки ученици традиционно поставят цветя пред лика на поета.
Сред най-великите, може би, постижения за кмета остава това, че той не е получавал заплата за труда си. Според градските легенди на Благоевград, а и според неговите наследници, Тасев дарявал цялата си заплата като кмет на сираци от града и областта. Името на кмета остава незабравено и до днес. Само преди година той се стана повод за усилени медийни спекулации и скандали в съдебната зала, след като наследниците му решават да продадат 100-годишната сграда, известна като тютюнения монопол и обявена за паметник на културата. Известен бизнесмен се сдобива с правото на строеж върху наследството на Тасев, като според различни информации, новата сграда щяла да бъде в същия архитектурен стил.
Едно обаче е сигурно - историята винаги ще помни Панайот Тасев като един от най-значимите кметове не само за Благоевград, но и за цяла България!
(статията е базирана на истории, разказани в книгата „Кметовете на Благоевград (Горна Джумая) 1912-2007”, под редакцията на Светлин Димитров и по информация, предоставена с любезното съдействие на Регионална Библиотека „Димитър Талев” в Благоевград)
