Декларация, с която остро осъждат „опита за интелектуална кражба над родното място и над фамилното име на патриарха на българските учители и книжовници Неофит Рилски“ прие местният парламент на Банско.
С нея те считат за крайно тревожна инициативата, водеща до присвояване на факти от чужда история, разпалваща противопоставяне и излагаща на поругание и насмешка в национален план богатото наследство на Пиринския край.
Според тях е недопустимо поведението на кметовете на Разлог и село Баня, както и на директора на читалище „Просвета 1908“ в селото, като ги призовават ясно да се разграничат от „обидните си и противозаконни действия и да поднесат публично извинение за поведението си пред жителите на община Банско“.
В декларацията си те се позовават на поредица становища на научните среди, „включително и актуалното на най-меродавната научна институция в страната – Българската академия на науките, за Банско като родно място на Неофит Рилски“.
Съветниците от Банско сочат още, че декларацията им е с желанието да потушат всяко напрежение от местен характер, което може да хвърли сянка върху добросъседските отношения в областта.
В изказване пред съветниците кметът Иван Кадев изказал благодарност от свое име и името на съгражданите си към акад. Юлиан Ревалски – председател на БАН, проф. Васил Николов – зам.-председател на БАН, доц. Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания, и проф. Лизбет Любенова – директор на Научния архив на БАН, за незабавния отговор на молбата му за експертно становище „във връзка с опита да бъде подменена историческата истина за родното място на Неофит Рилски“.
„Очакваме и Министерство на културата да се произнесе относно неправомерно поставената паметна плоча с невярно съдържание в публично пространство, след което ще предприемем съответните законосъобразни действия”, подчертал кметът Кадев.
Категорични ли са обаче от БАН относно родното място на Неофит Рилски?
В становището на Института за исторически изследвания към БАН с директор доц. д-р Даниел Вачков се казва следното:
„Уважаеми г-н Кадев,
В отговор на Вашето писмо до акад. Проф. д.м.н. Юлиян Ревалски с входящ № 06-00-40 от 24.08.2020 г. с молба за експертно становище относно родното място на Неофит Рилски можем да кажем следното:
Съвременната българска историческа наука приема, че Неофит Рилски (мирско име: Никола Поппетров Бенин) е роден ок. 1793 г. в Банско, откъдето произхожда и неговото семейство.
Решението на въпроса обаче има дълга предистория, тъй като от края на ХVІІІ в. в Банско-Разложкия край не са останали документи, които категорично и по безспорен начин да показват кое е родното място и коя е годината на раждане на момчето Никола Поппетров. В свои ранни публикации учени като Виктор Григорович, а след него и Константин Иречек твърдят, че видният наш книжовник и педагог е роден в с. Гулийна баня (дн. С. Баня), Разложко.
Предполага се, че при пътуванията си в България през 1845 г. В. Григорович е черпил сведения от лични разговори със самия Николай или негови съвременници (Григорович, В, Очерк ученого путешествия по Европейской Турциии. – Ученые записки Казанского университета, 1848, №3, с.152; Иречек, К. История на българите. 1978, /І изд, 1876/, с 573).
През 1881, годината на смъртта на Неофит Рилски, неговият ученик Паисий публикува първата самостоятелна биографична скица на своя учител, в която категорично заявява, че родното му място е Банско (в. Зорница, г. VІ, 13 окт. 1881, №41). Десет години по-късно обаче Рачо Косев отпечатва нова, по-пълна биография на Неофит Рилски, в която отново се връща към версията за с. Гулийна баня. През 1926 г. отношение по възникналия спор взема изследовател като проф. Иван Шишманов, който въз основа на косвени данни от писма на банскалии „съотечественици“ на Неофит Рилски, а и на по-късна публикация на К. Иречек в сп. „Оsvětа“ (1883 г.), коригира твърдението за с. Баня и утвърждава това за Банско (Шишманов, Ив. Нови студии в областта на Българското възраждане. Сб. БАН, кн. ХХІ, С,, 1926, с. 78). Същевременно в публикации на много други автори, включително и в енциклопедични справочници, се застъпват противоречиви становища по повдигнатия въпрос, но без да се привеждат нови доказателства.
Съществуват още свидетелства в полза на Банско, които изиграват важна роля за решаването на проблема. Едно от тях е на Димитър Георгиев Молеров, представител на видния зографски род Молерите от Банско, публикувано под заглавие „Иконопис в Банско“ (Известия на етнографския музей, г.3, кн. 1 и 2, 1923). В този текст авторът разказва следното за прадядо си Димитър (наричан още Митър), син на основателя на школата Тома Вишанов: „Той (т.е. Димитър Томов Молеров), когато бил момче, имал в Банско неразделен другар Никола Поп Петров Бенин, или после отец Неофит Рилски, чиято родна къща и днес съществува в Банско /курсив мой-авт./, а тъй също има и живи негови роднини. Двете момчета заедно са учили на българска книга в с. Банско… Митър (прадядо ми) трябвало да напусне Банско и да отиде заедно с баща си в Рилския манастир да рисуват икони. Неофит Рилски (тогава Никола Бенин) не можал да се раздели с добрия си другар Митър и искал да отиде и той в манастира да се учи за молер, но родителите му не го пускали по никой начин. Тогава той избягал от родителите си и стигнал Митър и баща му в местността Предял (между Рила и Пирин), с които отишъл в Рилския манастир…“(Цит. по:Василиев, А. Български възрожденски майстори, изд. Наука и изкуство, С., 1965, с. 487).
Сведенията, които дава ученикът на отец Неофит Рилски, Паисий“ през 1881 г., представят Неофит не като връстник, а като по-млад ученик на Димитър Т. Молеров, но по отношение на родното място разминаване между известията няма. (Вж. Василиев, Асен. Цит. съч., с. 527.)
Много категорични са заключенията за родното място на Н. Рилски в изследването на проф. Румяна Радкова от 1972 г. (сп. „Исторически преглед“, №6), в което авторката, въз основа на документи от личния архив на книжовника, съхраняван в Научния архив на БАН, по недвусмислен начин доказа, че Банско е мястото, където Неофит се е „родилѣ и воспиталѣ“ (Виж също: Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1983, с. 10 – 11). Не съществуват сериозни по-късни изследвания, които да подложат на съмнение доказателствата, изнесени от проф. Р. Радкова, която днес е може би най-компетентният познавач на делото и живота на Неофит Рилски, включително и що се отнася до повдигнатия от Вас въпрос.
Историческата наука, както и всяка наука, непрекъснато се развива в открит спор и сблъсък на мнения. Всяко изказано твърдение обаче трябва да бъде подплатено със сериозни аргументи, документи и факти“.
Такова е становището на Института за исторически изследвания при БАН, изготвено от доц. д-р Пламен Божинов, съгласувано с проф. д.и.н. Илия Тодев и гл. ас. Димитър Христов, сътрудници на секция „Българите, Османската империя и Европа“.
Писмо със сходно искане като това на кмета Иван Кадев е било изпратено до БАН и през 1980 година от тогавашните ръководители на село Баня – кмет, секретар, председател на селския комитет на ОФ, на ДКМС, на читалището, на първичната партийна организация.
Те също енергично настоявали „да се тури край по въпроса за родното място на нашия възрожденец и пръв педагог Неофит Рилски, родом от с. Баня – бивша Разложка околия“.
„В цялия свят се знае, че история и исторически личности не се изкупуват. Ето защо, ние предлагаме автентични документ и доказателства за разрешение един път завинаги на въпроса с родното място на Неофит Рилски, че е от с. Баня, а не от Банско“, пише в тяхното писмо.
Да припомним и думите на кмета на Разлог Красимир Герчев пред Actualno.com след като откриха барелефа на Неофит Рилски в с. Баня и когато кметът на Банско изпрати прошението си до БАН:
„Инициативата беше и е с идеална цел - да се поклоним пред един велик българин, защото неговото дело е пример за подражание по време на турското робство. Направил е така да се каже мирен подвиг. Затова не искам да отиваме на такава плоскост. Ако трябва да ме обиждат, да ме хулят, но в тези разправии не искам да влизам“.
