Когато говорим за европейски първенства по футбол, няма как да не отличим легендарният български нападател Петър Жеков и неговото представяне през 1968 година. Всъщност това участие на България е може би най-силното на шампионати на Стария континент – националният отбор отпада от Италия, като скуадра адзура ни елиминира в плейофите за влизане във финалната четворка. Ако гледаме по сегашната формула за провеждане на първенството, това означава четвъртфинал.
Жеков е голмайстор на България за тази еврокампания с четири гола. Той е един от малкото нападатели, вкарали гол на легендарния вратар на Италия Дино Дзоф. Всъщност България е единственият отбор в рамките на това първенство – квалификации и финали, вкарва повече от 1 гол на Италия – цели 3. Печелим първия мач с Италия като домакин с 3:2, но в реванша губим с 0:2.
Кой е Петър Жеков – той е легендата по точна футболна стрелба на Берое и ЦСКА. Шест пъти голмайстор на България, с общо 253 гола в „А” група, със Златна обувка за най-добър стрелец в Европа, която продава на стари години заедно с две „бронзови” обувки за 20 000 германски марки, със сребърен медал от Олимпиадата в Мексико през 1968 година, когато футболният олимпийски турнир все още е бил равностоен по престиж на световните първенства. Освен това е 5 пъти шампион на България и е „Заслужил майстор на спорта”. За националния отбор Жеков има 44 мача и 25 гола, а на 52 години се върна да играе футбол и вкарва 3 гола като играч на Берое. Всъщност Жеков започва да играе футбол като вратар, после централен защитник, но бързо „преминава целия терен”, за да се превърне в българския Герд Мюлер.
Петър Жеков е от тази рядка порода нападатели, които просто са абонирани за гола. С крак, с глава, с всяка част от тялото той може най-добре да вкарва гол след гол. „В Берое станах голмайстор на България. Пет пъти ме носиха на ръце до вкъщи. Аз живеех до гарата на "Братя Жекови" 72. От стадиона до нас бяха два километра и нещо. През целия път ме носеха”, спомня си Жеков. Той разказва и, че в ЦСКА буквално му забранили да се връща в защита - трябвало непрекъснато да е отпред и да вкарва.
Големият ни футболист разказва и, че когато излизал за мач кръвното му се качвало до 170/100, а след мач падало до 120/70. Истинско медицинско обяснение така и не е намерено. За финала на Олимпиадата в Мексико Жеков си спомня, че Унгария е предлагала да се направи равен мач, но България не била съгласна. Следва истинска съдийска сеч – трима изгонени, сред които и Жеков т.е. логична загуба. След края на мача българските национали са били готови да пребият съдията в тунела, но треньори и ръководители ги спрели.
Петър Жеков е помощник-треньор в ЦСКА и тренира голямото трио на червените от края на 80-те години – Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов. „Много им се карах, като затварят очи преди удара. Втълпявах им да не жумят, да гледат до последно вратаря. Толкова им обяснявах и на тримата, че като се връщах вкъщи, не можех да говоря на жената”, казва Жеков пред БЛИЦ преди години. Жеков добавя и, че Христо Стоичков е имал уникална мускулатура, която му е позволявала толкова рязък старт, че защитниците са се усещали какво става чак като му видят гърба.
Как късметът става основен фактор за определяне на победителя на Евро 1968 - научете в архивите на Sportlive.bg за историята на Европейското първенство по футбол през 1968 година!
