Историческата комисия няма никаква роля при вземането на решението за съвместно отбелязване паметта на Гоце Делчев между Северна Македония и България. Това заяви Драги Георгиев, председател на македонската част от смесената комисия по историческите и образователните въпроси.
Той подчерта, че решението е жест на добра воля от двете правителства за разведряване на политическата атмосфера.
„Виждам този политически жест като добра воля, като политическа воля на двете страни за разведряване на политическата атмосфера във връзка с най-чувствителните горещи въпроси, които съществуват“, заяви Георгиев, пише БГНЕС.
Според Георгиев обществеността трябва да бъде информирана, че макар комисията все още да обсъжда и да не намира решение за съвместно честване на Делчев, правителствата на двете страни, като жест на добра воля, са решили съвместно да го почетат. Той допълни, че това е чисто политическо решение на правителствата и комисията няма участие в него и продължава да обсъжда Гоце Делчев.
Георгиев добави, че близо две години се работи за съгласуване на текст, който се отнася за Гоце Делчев и който трябва да представи идеите защо двете страни трябва да отбелязват тази историческа личност и защо тя е важна и за двете общества.
Той се спря и на въпроса за обща история, отбелязвайки, че тази фраза се използва и в Договора за приятелство и добросъседство. „Тъй като не е точно дефинирана в споразумението, тя дава свободата на българската страна да го тълкува с чисто етническо съдържание. Според българските колеги обща история означава историята на един народ, тоест на българския народ от 9-ти век до 1944 г., когато с образуването на Народна република Македония, в рамките на Федеративна Югославия, за една нощ се създава македонският народ, според тяхната интерпретация. Българската страна следва концепцията за нация, историческа нация, чието формиране започва през 9 век с трайна етническа хомогенизация на прабългарското и славянското население на територията на първата средновековна българска империя. Тогава се създава българският народ и тази приемственост на българския народ продължава до 1944 г. на територията на Македония и затова смятат общата история за история само на един народ, тоест на българския народ”.
"Разбира се, влязохме в остър конфликт с тях за това, защото не приемаме такава интерпретация на тази фраза. Историографията, като наука, е разработила няколко концепции, които могат да обяснят допирните точки между две държави, две култури. Тя използва такива термини като преплетена история, споделена история, обща история", каза Георгиев.
„Така че можем да говорим за обща история, бих казал в рамките на примера на Османската империя. Ние имаме обща история с всички народи на Балканите, които са били част от тази империя, защото живеехме в еднакви социални условия, населението имаше един владетел, плащаше едни и същи данъци и всичко това прави съвместното съществуване на едно население. В този смисъл ние имаме обща история с бившите народи на Югославия. Разбира се, във всички тези общности има специална микроистория, микрокултура, фолклор на всички общности, но не можем да кажем, че нямаме обща история с всички народи, които са били в тази общност”, каза Георгиев.
Той окачестви като научно неиздържани и направо неприемливи твърденията на българската страна за обща история на българския народ от 9 век до 1944 година.
