Гръцкият премиер Андонис Самарас заяви в интервю за германския таблоид Билд (Bild), че страната му не се нуждае от нов спасителен план. Интервюто излиза в понеделник, пише АФП.
"Ние не се нуждаем от трети план за помощ", казва Самарас. "Постигнахме нашата цел с настоящия план за помощ и това работи", добавя той.
Гърция е първата европейска страна, която през 2010 г. бе принудена да бъде включена в системата за финансова помощ от страна на Тройката (ЕС-ЕЦБ–МВФ), която предостави две кредитни програми на обща стойност 240 милиарда евро, за да избегне фалита, но в замяна на драстични мерки, които тежат върху ежедневието на населението.
Изправено пред избиратели, които в мнозинството си са се възстановили, гръцкото правителство не показва повторна нужда от нова помощ. Атина отхвърля всеки нов "меморандум" за финансова помощ, но иска облекчение на тежестта на дълга си, в съответствие с ангажиментите, поети от европейските й партньори през 2012 година.
Това потвърждава в интервюто пред Билд и Самарас. "Има споразумение с ЕС, което предвижда, че ако постигнем нашите цели, включително първичен бюджетен излишък, ние можем да разчитаме на облекчаване на дълга, например под формата на по-далечен падеж и по-ниски цени", заявява той.
Атина има първичен бюджетен излишък (с изключение на обслужването на дълга) за 2013 г. , който ще бъде "значителен", подчертава гръцкият премиер. "С нашия напредък, ние отсега надминаваме всички очаквания", каза той.
"Все още няма надеждни данни за дефицита и равнището на дълга за 2013 г.", подчерта обаче през уикенда в германската преса генералният директор на Евростат Валтер Радермахер. Очаквайки, че статистическата служба ще даде тези данни в края на март, "всички други числа, които се съобщават, са чиста спекулация", предупреди той.
Въпросът за удължаване на падежа на гръцките облигации и възможното намаляване на ставките "трябва да бъде разгледан в детайли в средата на годината", заяви германският министър на финансите Волфганг Шойбле в интервю, излъчено в неделя вечерта по германската обществена телевизия А Ер Де (ARD) .
Министърът приветства "значителния напредък", постигнат от Гърция, но оценявайки, че той не се дължи на бизнеса.
Към края на втория спасителен план за помощ, "който приключва (...) в края на годината, ако е налице конкретна финансова нужда, а аз предполагам, че ще има такава финансова нужда, ние сме готови да говорим за допълнителни мерки, ако Гърция дотогава отговори на изискванията", каза той преди да продължи: "По отношение на структурните реформи, Гърция все още не е направила това, което Тройката счита за необходимо".
Гръцкият премиер отрече пред вестника, че гърците имат средно по-голямо богатство от германците.
Статистиката на германската централна банка - Бундесбанк - са "на базата на данните от 2009 г. и не отразяват реалните условия на живот", твърди той, позовавайки се на последните данни за безработицата – над 27% от активното население и спад от 40% през последните шест години на жизненото равнище на гърците.
Той отговори и на предложението на Буба (Бундесбанк, бел. ред.), която защитава идеята за данък върху частното богатство в държави в затруднено положение, преди те да са поискали помощ от други страни. "Богатите гърци вече се облагат с повишаващ се данък и ще се облагат още и в бъдеще. Ние не можем да постигнем целите си, без данъчните приходи" от тези хора, каза той.
