Евентуално отлагане на преговорите за членство може да има „непредвидими последици” за целите Западни Балкани, заяви президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за германското издание Der Spiegel.
Македония е кандидат за членство в ЕС вече от 14 години – нито една държава, освен Турция не е чакала толкова дълго, пише изданието. Спорът за името с Гърция блокира началото на преговорите за членство в ЕС. Успоредно с това вина носи и създадената вътрешната политическа ситуация по времето на бившия премиер Никола Груевски, при чието управление Македония затъна в корупция и държавно организирана престъпност.
Управляващото от май 2017 г. коалиционно правителство предприе необходимите стъпки, за да даде тласък на страната по отношение на евроатлантическата интеграция. Беше разрешен дългогодишният спор за името с Гърция.
Приемането на Северна Македония в НАТО вече се смята за формалност. Обещаното начало на преговорите за присъединяване към ЕС обаче не се случи.
Президентът Стево Пендаровски споделя, че отказът от предоставяне на дата за начало на преговорите е бил „голям шок” за страната, тъй като е дошъл напълно изненадващо.
Френският президент Еманюел Макрон беше заявил, че иска да бъде реформиран процесът на приемане в ЕС, но всички се надяваха, че няма да блокира началото на преговорите с Албания и Северна Македония.
„Това беше голямо разочарование за нашите граждани, за правителството ни и лично за мен. В крайна сметка ние подписахме всички важни закони и споразумения. Преди всичко направихме нещо уникално в съвременната световна история: за да разрешим спора за името с Гърция, сменихме държавното си име от Македония на Северна Македония”, подчертава Пендаровски.
Според него, решението на Макрон е „стратегическа грешка”. Много водещи политици в държавите-членки на ЕС искат Евросъюз, който е равнопоставен геополитически играч. Това не е възможно без интегрирането на региона на Западните Балкани.
„Ние не сме съседен на ЕС регион. Без нашите държави като пълноправни членки ЕС не може да стана геополитически играч”, категоричен е президентът.
Френският държавен глава е аргументирал пред него позицията си с необходимостта от реформиране на процеса на присъединяване.
„Практически никой у нас не вярва на тези обяснения. Опасенията ни са, че ще се превърнем във втора Турция – държава, която е вечен кандидат за членство”, споделя Пендаровски.
Той опровергава твърденията, че една от причините, изтъквани от различни държави, е дефицитът на правов ред в страната.
„Да, няма съмнение, че се нуждаем от дълбоки реформи в областта на правосъдието. Въпреки това ситуацията не може да се сравнява с онова, което имахме преди три-четири години по време на ерата Груевски”, казва държавният глава.
Пендаровски заявява, че не е против реформиране на процеса на присъединяване. В интерес на всяка една от страните-кандидатки е да прилага мащабни и качествени реформи в областта на правосъдието. Няма проблем и ако една държава е изключена от процеса на присъединяване поради регрес.
„Но ние се нуждаем от тази реформа много спешно и много бързо”, смята той.
На територията на Западните Балкани се появяват други „играчи”. Затова не е препоръчително ЕС да допусне грешката да възприема този регион като съседен.
Освен това съществува рискът други държави да кажат: „Македонците изпълниха всички изисквания, смениха си държавното име и въпреки това не получиха нищо. Защо трябва ние да полагаме усилия?”.
Този проблем стои най-сериозно пред Сърбия и Косово по отношение на въпроса с признаването независимостта на Косово.
Пендаровски смята, че в света има различни центрове на власт, които не са доволни от разширяването на ЕС и НАТО. Поради това държавите от Балканите са превърнати в цел на фалшиви новини, дезинформации или кампании по дестабилизиране.
По отношение на алтернативни модели на интеграционния процес – участие в структурните фондове на ЕС, участие в срещите на ЕС без право на глас и др., Пендаровски заявява, че няма нищо против подобен модел, стига перспективата да е свързана с пълноправно членство в Евросъюза.
На въпрос наDer Spiegel, че Западните Балкани са своеобразно интегрирани в ЕС посредством отправянето на работна ръка в Западна Европа и свободната търговия на фирми от ЕС в региона, македонският президент уточнява, че изтичането на мозъци в действителност е реален проблем за страната.
„Добре образовани хора се махат от тук. Чакаме 14 години начало на преговори за присъединяване. Ние не само трябва да реформираме държавата си, но и да оправим икономиката си. В момента средната работна заплата в страната е 400 евро, подобно на повечето държави в региона. Колкото по-дълго се забави интеграцията ни, толкова по-голяма ще е разликата спрямо ЕС, съответно, толкова повече хора ще напуснат (страната – бел.ред.) и изравняването ни с ЕС ще бъде по-трудно”, подчертава Пендаровски.
По отношение на инициативата за създаването на т.нар. „Мини Шенген” президентът смята, че е важно, че инициативата произлиза от самите държави, а не е оказван натиск отвън за нея.
От голямо значение за гражданите на балканските държави, обаче, е да не бъде изгубен евро-ентусиазмът, което ще се случи, ако преговорите бъдат отложени отново.
„Ако през пролетта отново има разочарование по отношение на преговорите с Албания и Северна Македония, това ще бъде много тежък удар. Ако сегашната стратегическа грешка бъде повторена още веднъж, резултатът ще бъде дълбок разрив с непредвидими, а вероятно и необратими последици”, предупреждава Пендаровски.
