На научна среща в Академията на науките в Скопие президентът Стево Пендаровски заяви, че външната интегрираност е ключова предпоставка за оцеляването на малките държави в глобалния свят.
Той отбеляза, че в тази посока има видим напредък с Преспанския договор, без да се застрашават жизненоважните маркери за идентичност на македонската нация, които са изрично посочени в текста на документа.
„Една от солидните основи на Преспанския договор всъщност е единственият елемент, който беше приемлив и за двете страни, непрекъснато, от 1993 г. до днес, независимо от това кой е на власт в Скопие и Атина. И това е, че терминът Македония ще се използва на неизключителна основа."
"Договорът с България от 2017 г. е пример за сближаване, постигнат без чужда помощ, акт, който не дискриминира нито една от страните, които и в посткомунизма, за съжаление, не преодоляха взаимните стереотипи една към друга. Не очаквам отрицателни ефекти дори във фазата на пълното му прилагане, защото е известно, че в този смисъл няма място за маневри за нас: а именно, ако загубим нацията, не се нуждаем от европейска интеграция“, каза Пендаровски, посочвайки наскоро приетата парламентарна декларация, която гласи, че потвърждава широкия политически консенсус по въпроса.
Като предизвикателства пред РС Македония Пендаровски посочи също и икономическото развитие и върховенството на закона, които според него са основните причини за вълните на емиграция, които не стихват вече от 30 години.
