Докато преследваше членство в ЕС в началото на 2000-та, София започна да обсъжда евентуалното си присъединяване към Еврозоната. Но, честно казано, броят на колебливите експерти и политици не е малък. Освен това никоя държава не е приела общата валута от 2015 г., когато Литва бракува валутата си след балтийските си съседи. Това пише в коментар за "Modern Diplomacy" Фабио А. Теларико, цитиран от БГНЕС.
На фона на Брекзит и предизвиканата от пандемията двойна рецесия е трудно да си представим, че на тази пауза ще бъде сложен край точно сега. И все пак България демонстрира постоянен ангажимент да приеме общата европейска валута, утвърдена в Договора за присъединяване от 2007 г. Въпреки това мнозина казват, че страната остава в чакалнята на Еврозоната без ясен път за излизане от нея.
Но със своя Национален план за въвеждане на еврото (NPIE) България се опитва да обърне масата. Според документа българите ще преминат през само един месец регулиране, преди да могат да спрат да използват лева. Това означава, че еврото и левът ще бъдат легални платежни средства в страната само за месец. Единствената помощ за потребителите ще бъде използването на стоки с етикети с двете цени за още пет месеца.
Според този строг график България ще трябва да консолидира своите публични финанси през следващите две години. Всъщност, преди дадена държава да може да приеме общата валута, тя трябва да се придържа към няколко строги макроикономични критерии. По-конкретно кандидатът трябва да докаже, че валутата му е стабилна и публичните му финанси също са стабилни. За късмет на България, валутните курсове не са проблем, поради валутния борд, който тя прие през 1997 г. Въпреки това, дори кратък преглед на останалите четири изисквания ясно показва колко трудно ще бъде присъединяването към Еврозоната.
Преди всичко, един от най-трудните критерии, които държава като България трябва да изпълни, е този, свързан с инфлацията. Интуитивно, като се има предвид, че инфлацията измерва промяната в цените в дадена икономика, има проста причина зад този показател. Всъщност, разрешението за държава, в която цените се увеличават твърде бързо, може да дестабилизира подобните на нея и да отслаби еврото. Исторически погледнато, България е имала по-ниски нива на инфлация от своите съседи от Западните Балкани, повечето от които извън ЕС. Независимо от това, цените варират доста силно от края на 1980 г. до хиперинфлационната криза през зимата на 1996–1997.
От техническа гледна точка средностатистическата инфлация в страната за 12 месеца трябва да се задържи под така наречената референтна стойност. А именно, референтната стойност е равна на средната стойност от трите най-малки инфлационни нива сред страните от ЕС плюс 1,5 процентни пункта. Показателно е, че, позовавайки се данните за март 2021 г., България преодолява целта само с 0,066%. Независимо от това, предизвиканата от пандемията криза леко изкриви тези изчисления, създавайки впечатление за сближаване надолу между страните от ЕС. Всъщност колапсът както на предлагането, така и особено на търсенето, доведе до намаляване на инфлацията във всички области. Нещо повече, неравенството на възстановяването след кризата създава нова празнина. Всъщност сега България демонстрира комфортен отговор на критериите, тъй като нейната 12-месечна инфлация е с 0,13% по-ниска от референтния праг.
Все пак други правителства на ЕС скоро ще премахнат фискалната подкрепа и техните икономики трябва да се изправят пред текущ скок на инфлацията. По този начин структурните различия между икономиката на България и нейните слабости най-вероятно ще надделеят в близко бъдеще. Всъщност, преди пандемията, инфлацията в България надхвърли прага с 0,67%. Следователно трябва да се очаква трудностите за София да се повторят в постоянно превишаване на инфлацията.
Друг критерий, може би по-известен като „критерий за конвергенция“, се занимава с бюджетни дефицити и излишъци, или по-конкретно с тяхното съотношение към БВП. С по-прости думи, правителството изпада в бюджетен дефицит, когато разходите му са по-високи от потоците на доходите му. Държавата трябва да покрие липсващата сума чрез средства, различни от фискални приходи. Най-често българското правителство изтегля пари от „фискалния резерв“ - по същество минали спестявания. Освен това България също иска пари от международните пазари, като емитира различни видове публични облигации. Очевидно, когато приходите са по-големи от разходите, бюджетът регистрира излишък. През последните две десетилетия, благодарение на бързо развиващата се икономика, България успя да спази тази цел.
За да се приеме еврото, държавният дефицит/излишък на БВП на дадена държава не трябва да надвишава 3% през предходната година. Освен това публикуваните от Европейската комисия прогнози за дефицит/излишък от БВП също трябва да бъдат под 3%. Най-общо казано, ЕС тълкува стриктно тези правила, като по този начин смята цифрите „малко над границата“ за неприемливи.
Историческите данни показват, че съотношението на бюджетния дефицит към БВП на България е постоянно в приемливия диапазон между 2009 и 2019 г. Очевидно това предполага, че България не би трябвало да има особен проблем при изпълнението на това изискване. Но предизвиканата от пандемията рецесия промени този прост факт драстично. Всъщност последните данни за 2020 г. показват дефицит около -3,4% - което все пак е по-добро от -7,4% на Еврозоната. Но всички прогнози показват, че състоянието на здравето на българските публични финанси само ще се влошава.
Третият критерий за конвергенция е строго свързан с втория, тъй като се отнася до публичния дълг и неговото съотношение към БВП. За да разберем тази връзка, можем да си представим дълг в резултат на натрупването на дефицити във времето. Всъщност спестяването или „резервите“ може да помогне за покриване на дефицита за известно време, когато е необходимо. Но огромни дефицити в продължение на много години ще доведат до изчерпване на всички спестявания. По този начин продължителните дефицити в крайна сметка ще създадат огромна купчина дълг по същия начин, по който излишъците водят до спестявания. Тъй като България има предимно балансиран бюджет, тя също има малък дълг през последните десетилетия.
Приемането на еврото зависи от съотношението дълг/БВП на дадена държава като общо правило под 60%. И все пак, в някои случаи може да има изключения, когато съотношението „е достатъчно намалено и се приближава до референтната стойност със задоволително темпо“. Ясно е, че данните показват, че за България ще бъде трудно да се пропусне целта за дълг към БВП в скоро време. Всъщност този показател е постоянно в приемливия диапазон между 2009 и 2020 г. Въпреки това, както беше посочено по-горе, предизвиканата от пандемия рецесия значително влоши публичните финанси на страната. Ако не друго, България вече е на път да поиска от пазарите заеми за няколко милиарда евро през 2021 г. Така, ако дефицитът не се овладее скоро и растежът на БВП не се рестартира, дългът ще нарасне.
Съответно, ако дългът нараства, България може също да се изправи пред нарастващи лихвени проценти. Но за да се присъедини към Еврозоната, 10-годишната сигурност на дадена държава трябва да се изразява в плащане на не повече от референтната стойност на ЕС. Предвидимо, за да определи този процент, ЕС следва същата процедура, която прилага за инфлационния показател. По този начин България може да не отговори на петия критерий в резултат на нарастващ дълг.
С една дума макроикономическите пречки пред приемането на еврото от България са не само многобройни, но и преобладаващо належащи за справяне. Но възраждането на икономиката не е достатъчно.
Все пак обнадеждаващо е, че Координационният съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната, който подготви NPIE, заседава под съвместното председателство на управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев и служебния министър на финансите Асен Василев. Като се има предвид, че сегашният кабинет и БНБ преди бяха в противоречие, това е доста добър знак. Всъщност, чрез присъствието на Радев БНБ сигнализира за своята практическа, непосредствена готовност да продължи напред с NPIE.
Това споразумение между технократичните елити и част от политическия естеблишмънт обаче не е достатъчно за успешното приемане на еврото. В крайна сметка малко държави, които се присъединиха към Еврозоната след подобен консенсус, се справиха добре. Страната трябва да изгради общонационално разбирателство относно приемливостта на свързаните, болезнени жертви. В противен случай, както и други по-слаби икономики, които се присъединиха към Еврозоната, без предварително да подготвят населението си, България рискува да претърпи огромни неуспехи. Независимо от това, в най-добър интерес на ЕС е да помогне на българските власти да постигнат този общонационален консенсус. След дълги години неуспехи, забавяния и вътрешна фрагментация, приемането на еврото от България може окончателно да промени нещата. Не на последно място, подобно постижение има потенциала да възстанови доверието на други балкански държави в ЕС. В тази връзка, на присъединяването на България към Еврозоната може да се погледне като на съживяване на ангажираносттта и на стремежа към разширяване.
