Гърция удължава целта за спиране на използването на лигнитни въглища. Сега целта е това да стане до 2025 г., а първоначалната беше до 2023 г., съобщава "Катимерини", цитирана от БГНЕС. За сравнение България мисли да спре въглищата най-рано от 2038 година.
Лигнитните въглища са необходими за стабилността на електрическата система на страната, както и двата петролни блока на Крит, които ще работят до 2024 г., когато ще заработи голямата електрическа връзка с Атика.
Това става ясно от публикуваното вчера решение на Министерството на околната среда и енергетиката, което, приемайки съответно искане, удължава работното време на 7 лигнитни централи и петролните блокове на ВЕЦ "Atherinolakko" в Крит, което по същество замразява програмата за отделяне от въглищата.
Това е косвено признание за неподготвеността на страната за изкореняването на лигнитните въглища от електроенергийния микс до 2023 г., което беше подчертано и от сегашната енергийна криза, която направи въглищата и петрола по-евтини суровини от газа. Всъщност, според някои източници, опитът от енергийната криза задължава Министерството на околната среда и енергетиката да погледне по-реалистично на стратегията за енергийния преход в контекста на преразглеждането на Националния план за енергетика и климат (ЕСЕК). Настоящата енергийна криза показа не само за Гърция, но и за Европа като цяло, че планирането на енергийния преход не е взело сериозно параметъра за цената и сигурността на доставките.
Удължаването на работните часове в дерогация на европейска директива за околната среда по отношение на емисиите на замърсители, както лигнитни въглища, така и нефт, се счита за необходимо за стабилността на електрическата система на страната, особено в периоди на екстремни метеорологични условия, дължащи се на климатичните промени.
