Ако има стъпка напред в българо-македонските отношения, тя е засега само като визия. Очерта я новият български премиер Кирил Петков. В свое изказване той посочи, че отношенията ни с Република Северна Македония трябва да следват прагматичната линия, а не да се движат само по историческите спорове.
Неговите намерения бяха определени като бизнес подход, ориентиран към решаване на проблема. Какво всъщност предложи Петков - да се срещнат изпълнителните директори на български и северномакедонски компании, да направят контакт и да започнат взаимноизгодно партньорство.
"Искам да мога да летя от София до Скопие директно, не искам да летя през Виена. Искам да имам първата железопътна връзка, ако е възможно - поне план за нея", каза премиерът.
Той видимо си дава сметка, че без включването на културата и историята няма как да градим бъдещи отношения със Скопие. Затова добави: "Искаме да имаме и съвместен културен календар".
Какво означават тези идеи? Че в България може би е дошъл моментът, без да се отказваме от заявените досега позиции, да предложим на братята край Вардаро нещо, което да изведе отношенията ни на съвсем различен път. Без да се сменя посоката, разбира се. Премиерът даде времева рамка от 6 месеца за постигане на съгласие, което беше подкрепено от македонския му колега в оставка Зоран Заев, но отхвърлено от външния министър на Северна Македония Буяр Османи.
Кирил Петков дори изрази желание да иде до Скопие, за да представи идеите си. Бойко Ноев обаче възрази - редно е техният лидер да дойде у нас. По законите на дипломацията сигурно е така. Но при бизнеса не е задължително. Отиваш където трябва, за да постигнеш каквото искаш.
Направеното досега никак не е малко. Отстоявали сме една и съща позиция години наред и тя е, че Скопие трябва да спазва подписания договор, да спре с езика на омразата към България и да покаже готовност за диалог.
Водените до момента преговори очертават ясна тенденция, че напредък по избрания път е почти невъзможен. Защото, за съжаление, съвместната българо-македонска комисия, включително по признанията на председателя проф. Ангел Димитров, нищо не постигна.
Дори без човек да е бизнес мениджър или премиер е видно, че е нужен друг подход. Различен от втренчването в историческите детайли. А това беше основна тема в дискусиите. Очевидно такъв вид дискусии са контрапродуктивни. Може обаче по същия модел да се създаде друга комисия - за бизнес, съвместни предприятия, транспортни проекти и всичко, от което и двете страни да спечелят. Кирил Петков вече обяви идеята си за създаване на работни групи по ресори, но би било добре те да са част от обща комисия под председателството не на историци, а на премиери.
Какво се дочу откъм РС Македония през изтеклата година? Основно упреци, разбира се - колко сме лоши и как "блокираме" европейския път на РСМ. Имаше и лидерски фактори, които далеч не спомогнаха за стъпка напред. Първо, комичната ситуация с оставката на Заев - неколкократно подавана. На зиг-заг бяха и изказванията му за двустранните ни отношения. Ту сме братя, ту не сме.
Пендаровски беше по-последователен, макар и с отрицателен знак. Според него преброяването е показало, че в РС Македония няма нито един етнически българин.
Опозиционният лидер Християн Мицкоски пък поиска реципрочност - ако Скопие признае българско малцинство, България да признае македонско. Пропуска обаче факта, че в Силистра никога не са живяли македонци, докато доста родени в Скопие, Щип, Охрид, Велес, Битоля и Крива паланка са дали живота си за България.
През 2021 година отношенията между двете страни бяха в застой. До голяма степен причината за това е провеждането на трикратни избори у нас. Служебните правителства имаха задачата да задържат досегашната позиция и си я изпълниха. Новото правителство обаче трябва да направи крачка напред. И визията на премиера е добра база.
Твърда и последователна е и позицията на президента Радев. Той неотклонно държи да отстояваме собствения си национален интерес, който включва и изискване към РС Македония да спре езика на омразата. Защото това е и държавна политика. Радев заяви нееднократно при свои посещения в Брюксел и в срещи с европейски лидери, че страната ни е готова да направи крачка към сближаване на позициите със Скопие, само ако оттам дойдат не просто намерения, а реални действия за спазване на Договора за приятелство и добросъседство.
На срещата на върха в Брюксел през декември Радев заяви, че ще свика КСНС по въпроса за Северна Македония: "Ще свикам Консултативния съвет за национална сигурност, на който да бъде обсъдено отношението на страната ни към Северна Македония, както и да се търси консенсус по въпроса с всички партии в Европейския парламент", каза президентът.
Това също е доста сериозно намерение. Из основи трябва да се проучи проблемът, защото той далеч не е само в дърлянето за езика и историческите неща. Очевидно има сили, които са доста доволни от ситуацията. Например, Сърбия. Подкокоросвайки Скопие да се държи дръпнато със София, Белград успява да задържи поне една страна от бивша Югославия в своята орбита.
Впрочем, железопътната линия между София и Скопие е един доста буренясал над стогодишен проект. Изоставените мостове и тунели по трасето много добре илюстрират двустранните отношения. Би било жалко положението да се запази в този си вид, а за директен въздушен транспорт само да си мечтаем. Стъпки обаче трябва да има и от двете страни, за да се срещнем някъде по средата.
Автор: Евелина Гечева
