Това е един политически документ, който изисква и двете страни да проявят добронамереност. Така бившият председател на БАН академик Стефан Воденичаров коментира пред македонската телевизия "Сител" темата с подписания в началото на август Договор за приятелство и добросъседство с Македония.
Воденичаров беше категоричен, че между обикновените българи и македонци няма проблеми и ако сега се махнат "тези глупави неща, които се натрупаха", хората трябва да започнат да работят заедно.
Бившият председател на БАН каза и, че не вижда нищо в Договора за добросъседство, което да засяга българския или македонския суверенитет. Той заяви, че в България специално има съвсем малко гласове против документа. И добави, че няма какво да се дискутира по въпроса с македонския език, след като статутът му е уреден в македонската конституция. "Мисля си, че между българския, сръбския и македонския език разликата е много малка", заяви Воденичаров. Той добави и, че не може да каже, че има македонско малцинство в България, а че има хора, чиито корени са македонски.
На въпрос относно Илинденско-Преображенското въстание и дали то представлява въстание за свобода на Македония като отделна държава или въстание с цел присъединяване на Македония към българската държава, академикът отговори, че по такива теми трябва историците внимателно да преценят фактите, а "фактите и документите са едни и същи". Той даде пример с конференция на БАН и на Македонската академия на науките, на която в първите дни много се спорило, но след това нещата се изяснили, без да стане ясно в каква посока. Воденичаров призова засега България и Македония да се захванат първо с въпросите, по които нямат несъгласие.
Академик Воденичаров каза и, че в България не е имало фашизъм. Не съм виждал и чувал българската армия по времето на Втората световна война да е проявявала по-различно от нормалното за военно време поведение, каза той.
Според Воденичаров сега е много важно отношенията в културната област да бъдат много разширени. Много важно е да има добри икономически контакти и връзки, добави академикът, давайки пример с бъдещ процес на сближаване между български и македонски общини на база икономически сходства.