Напоследък най-коментираната тема в Турция е свързана с поправките в основния закон на страната. Предвижданите промени в турската конституция ще дадат изключителна власт в ръцете на президента. Поправките, които са 18 на брой, но засягат още редица членове в конституцията и така стават повече от петдесет, бяха обсъдени в Меджлиса (бел. ред. - турският парламент) и приети с гласовете на депутатите от управляващата Партия на справедливостта и развитието и Партията на националистическото движение с лидер Девлет Бахчели, който удари силно рамо на президента Ердоган. Промените бяха гласувани от общо 488 депутати, 339 от тях ги подкрепиха, а 142-ма бяха „против“. Така беше взето решението за референдум.
След като президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган одобри готвените промени, те бяха обнародвани в Държавен вестник в Турция. После Висшият изборен съвет (турският ЦИК) насрочи датата на референдума на 16 април 2017 г. Конституционните поправки предвиждат коренни промени в основния закон на Турция. На референдума на 16 април турците ще гласуват с една бюлетина, оцветена в бяло и светло кафяво. На бял фон е изписана думата „да“, а в кафявата част – „не“. Турските граждани, влизайки в стаичката за гласуване само ще полагат печат с надпис „избор“ върху предпочитаната от тях графа. В бюлетината не се съдържат въпроси.
Ако референдумът приключи с положителен резултат, съгласно готвените конституционни промени броят на народните представители се увеличава от 550 на 600, а възрастовата граница за кандидат-депутатите се сваля от 25 на 18 г. Изборите за парламент и президент ще се провеждат веднъж на пет години в един ден. Президентът ще има петгодишен мандат, а едно лице ще може да се кандидатира само два пъти за този пост.
Президентът ще остане лидер на партията, която го е излъчила. Кандидати за президент ще могат да издигат партии, които са спечелили най-малко 5 процента от валидните гласове на последните избори, както и със сто хиляди подписа на хора, имащи право на глас. Новата система възлага изпълнителната власт на президента, а постът министър-председател се отменя.
Кабинетът също ще се назначава от президента, който ще може да назначава и да освобождава от длъжност и своите вицепрезиденти. Меджлисът ще може да инициира разследване срещу президента, вицепрезидентите и министрите. За целта ще са нужни гласовете на 301 депутати. За придвижването на разследването към Върховния съд обаче ще са нужни гласовете на 401 депутати. Меджлисът няма да може да инициира вот на недоверие.
Президентът ще може да издава декрети относно правомощията му в изпълнителната власт. Законите ще се изработват в Меджлиса. Единственият законопроект, който президентът ще внася, е свързан с бюджета на страната. Президентът ще може да обявява извънредно положение. По време на извънредното положение той ще има неограничени правомощия. Президентът ще може да разпуска Меджлиса. Меджлисът ще може да насрочва предсрочни парламентарни избори, като за целта ще са необходими гласовете на 360 депутати.
С кои промени ще се реформира турската конституция?
• Съдебната власт ще се упражнява от независими и безпристрастни съдилища в името на турския народ. Тук е добавен терминът „безпристрастни“, който отсъства от сегашния текст.
• Великото национално събрание на Турция ще се състои от шестстотин народни представители, избирани на редовни избори. Според сега действащата конституция (чл. 75) депутатите в турския меджлис са петстотин и петдесет.
• Всеки турски гражданин, навършил 18-годишна възраст ще може да бъде избиран за народен представител. Сега изискването е кандидатът да е навършил 25 години.
• Изборите за Велико национално събрание на Турция и за президент ще се провеждат веднъж на пет години в един ден. Депутатите с изтекъл мандат ще може да се кандидатират отново. Ако на първи тур не бъде избран президент на страната, ще се отиде на втори тур. Понастоящем парламентарни избори се провеждат веднъж на четири години и няма изискване изборите за президент и парламент да са в един ден.
Снимки: Getty Images/Guliver
• Ролята на новия Меджлис ще се изразява в изработване, променяне и отменяне на закони, обсъждане на проектозакон за бюджета, взимане на решение за печатане на пари, за обявяване на война, ратифициране на международни спогодби, гласуване на обща и индивидуална амнистия с пет трети мнозинство, както и изпълняване на останалите правомощия, предвидени в Конституцията. Сега меджлисът има правомощия да контролира работата на министерския съвет и да му възлага правото да издава декрет със силата на закон.
• Ако Меджлисът одобри върнатия за преразглеждане закон с гласовете на 301 депутати, президентът ще го подпише. В случай че меджлисът направи поправки във върнатия закон, президентът ще има право отново да го върне за преразглеждане. Тук новото изискване е одобрението да става с петдесет плюс един от гласовете на депутатите.
• Меджлисът ще има право на ваканция най-много до три месеца, при прекъсване на работата му президентът ще има право да го свика. Понастоящем това може да стане по искане както на министерския съвет, така и на президента.
• Великото национално събрание на Турция ще има право да упражнява контролна дейност чрез иницииране на парламентарни проучвания, разследвания, общи заседания и писмени запитвания с цел получаване на информация. От този текст на чл. 98-ми по сега действащата Конституция отпада изискването за „устно запитване и иницииране на вот на недоверие“.
• Президентът се избира пряко от народа. Той трябва да е турски гражданин, да е навършил четирийсет години, да покрива изискванията за народен представител, да има завършено висше образование. Едно лице може да бъде избирано само два пъти за поста президент. Кандидати за президент ще могат да издигат партии, които са спечелили най-малко 5 процента от валидните гласове на последните избори, както и със сто хиляди подписа на хора, имащи право на глас. Тук новото е, че никъде не се упоменава, че президентът трябва да напусне партията, която го е издигнала, така той ще бъде и партиен лидер.
• Изпълнителната власт ще премине в ръцете на президента. Той ще отправя послания към меджлиса, свързани с вътрешната и външната политика. Ще назначава и освобождава вицепрезидентите и министрите, както и висши държавни служители. Ще определя политиките по националната сигурност. Ще може да издава декрети, свързани с изпълнителната власт.
• Меджлисът ще има право да инициира разследване срещу президента с гласовете на 301 депутати, а за придвижването на разследването към Върховния съд ще са нужни 401 гласа - т.е. кажи речи на целия парламент.
• Президентът ще има право да назначава един или повече вицепрезиденти. Ако по дадена причина се оваканти мястото на президента, в рамките на четирийсет и пет дни трябва да се проведат нови президентски избори. Дотогава постът му ще се заема от вицепрезидента. Вицепрезидентите и министрите ще са на пряко подчинение на президента. Той ще открива и закрива министерствата, както и техните подразделения в столицата и провинцията.
• Меджлисът ще може да насрочва предсрочни парламентарни избори, като за целта ще са необходими гласовете на 360 депутати.
• В случаите на природни бедствия, опасни заразни болести, тежка икономическа криза, възникване на война или предпоставка за такава, при сериозно нарушаване на обществения ред президентът ще има право да обявява извънредно положение.
• Няма да има военни съдилища, предвижда се наличието само на дисциплинарни такива. Военни съдилища ще се образуват само в случаите, когато по време на война войниците са извършили престъпления по служба.
• Броят на членовете на Конституционния съд ще бъде намален от седемнайсет на петнайсет души.
• Висшият съвет на прокурорите и съдиите ще се преименува на Съвет на прокурорите и съдиите. Условията за избиране на членове в този съвет също ще се регламентират наново.
• Президентът ще внася проекта за бюджет седемдесет и пет дни преди началото на финансовата година. Ако бюджетът не бъде приложен, ще бъде актуализиран този от предходната година. Ако референдумът има успех, към новата система ще се премине през 2019 г. Според новите поправки следващите избори за президент и парламент ще се проведат на 3 ноември 2019 г.
Анализ на турския журналист Мехмед Юмер за БГНЕС.
