В исландската столица Рейкявик, където някога се състоя легендарната среща между Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, на 19 май се срещнаха външните министри на Русия и САЩ. Въпреки големия брой разногласия в политиките на двете страни, министрите нарекоха срещата конструктивна.The Washington Post пише за ключови моменти в преговорите между Лавров и Блинкен под заглавие Top US, Russia diplomats spar firmly but politely in Iceland.
Най-добрите дипломати от Русия и САЩ се сблъскаха в любезен двубой в Исландия в сряда (19 май), като за първи път се срещнаха лице в лице. Разговорите се проведоха на фона на рязко влошаване на отношенията между двете страни през последните месеци.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и руският външен министър Сергей Лавров откровено, но спокойно обсъдиха съществуващите различия по време на преговорите в кулоарите на заседанието на Арктическия съвет в исландската столица Рейкявик. Не за първи път този град се превръща в платформата, където се обсъждат и изграждат руско-американските отношения.
"Ние сме ангажирани с предсказуеми и стабилни отношения с Русия" - казва Блинкен пред Лавров, потвърждавайки съобщението на президента Джо Байдън за срещата на върха през юни с руския лидер Владимир Путин. "Ние вярваме, че това е добро за нашия народ, добро за руския народ и добро за целия свят."
„Не е тайна, че имаме разногласия. И когато става въпрос за разногласия, както президентът Байдън каза на президента Путин, ако Русия действа агресивно срещу нас, срещу нашите партньори и съюзници, ние ще отговорим на това. И президентът Байдън показа с думи и дела, че това няма да се направи, за да се ескалира, не за да се търси конфликт, а за да се защитят нашите интереси“ - казва Блинкен.
Срещата се състоя по времето, когато администрацията на Байдън уведоми Конгреса за нови санкции срещу Русия по скандалния европейски тръбопровод. Администрацията на САЩ наложи наказателни мерки срещу осем руски компании и кораби за тяхното участие в изграждането на Северен поток-2. В същото време тя се въздържа от подобни санкции срещу две германски компании, които биха имали по-значително въздействие върху проекта.
„Ние сме сериозно несъгласни с оценките на международната ситуация и в подходите към задачите, които трябва да бъдат решени, за да се нормализира ситуацията“ - казва Лавров. „Нашата позиция е проста: ние сме готови да обсъждаме всички въпроси без изключение, с разбирането, че тази дискусия ще бъде честна, с факти на масата и на взаимно уважение.“
Още преди да започнат преговорите, двамата дипломати очертаха своите почти диаметрално противоположни позиции, показвайки, че ще има труден и напрегнат обмен на мнения по различни въпроси, включително Украйна, Арктика, руското отношение към опозиционния лидер Алексей Навални и твърдения за киберпрестъпления, включително твърдения, че базираните в Русия хакери са отговорни за атака на критичен американски тръбопровод срещу откуп.
Срещата беше предшествана от поредица от взаимно експулсиране на дипломати. В такава среда руско-американските отношения може да се върнат в отвратителното състояние на Студената война.
След срещата, продължила повече от планирания час и 45 минути, Държавният департамент заявява, че Блинкен е призовал Русия да освободи двамата американци, които е задържала, Пол Уилън и Тревър Рийд. Той също така изрази "дълбока загриженост" от ескалиращата военна подготовка на Русия по границата с Украйна и нейните действия срещу радиостанциите Гласът на Америка и Радио Свободна Европа/Радио Свобода.
Междувременно Лавров заявява пред руските репортери след срещата, че преговорите са "конструктивни" и че Русия е предложила да започне нов и обширен стратегически диалог. "Има много запушвания. Не е лесно да се изчистят. Чувствах, че Антъни Блинкен и екипът му са решени да направят това. Няма да има пряка полза за нас" - казал министърът, цитиран от агенция ТАСС.
Висш американски служител определя срещата като„добро начало“ „без противоречия“, което позволило на двете страни „да повдигнат много въпроси, които двамата президенти могат да обсъдят“. Страните обаче не казали нищо ново за подготовката за срещата на върха на Путин и Байдън, ограничавайки се до коментар, че обсъждането на организационните въпроси продължава.
Очевидно, предвиждайки позицията на Блинкен и обявяването на санкции, Лавров изложи своите контрааргументи на пресконференция в Москва още в понеделник.
„Очевидно беше взето решение, че е необходимо да се застъпва за стабилни, предвидими отношения с Русия. Ако това са постоянно предвидими санкции, то не е това, от което се нуждаем“ - казва ветеран от руската дипломация.
Блинкен казал, че срещата с Лавров дава важна възможност да се провери предположението, че САЩ и Русия могат да си сътрудничат по определени въпроси, като климатичните промени, Близкия изток, Иран и Северна Корея, въпреки острите различия по други теми. Срещата се състоя по време, когато целият свят напрегнато наблюдава израелско-палестинската война.
Блинкен отбеляза, че въпреки съществуващата враждебност, Русия и САЩ в самото начало на администрацията на Байдън се съгласиха да удължат с пет години най-важния договор за контрол на оръжията, който президентът Доналд Тръмп отказа да поднови. Всъщност Тръмп остави зад гърба си много противоречиво наследство, що се отнася до Русия. Той имаше приятелски лични отношения с Путин, но администрацията му все пак наложи санкции и други наказателни мерки.
Друга по-непосредствена зона на разногласия в Рейкявик, където се проведе известната среща на върха през 1986 г. между президента Роналд Рейгън и руския лидер Михаил Горбачов, е Арктика. Там Русия разширява военното си присъствие и провежда политика на засилване на влиянието си, предизвиквайки тревога сред американците.
Блинкен отбеляза, че в миналото САЩ и Русия са си сътрудничили по въпроси на Арктика, но в същото време той се е опитал да заобиколи острите ъгли по въпроса за несъгласието на Америка с засилването на военните дейности на Москва в региона и предложенията за възобновяване на отдавна прекъснатия военен диалог в рамките на Арктическия съвет, който включва осем държави.
Блинкен отхвърли призивите на Русия за възстановяване на военния компонент на Арктическия съвет и изрази загриженост, че Москва засилва военната дейност в региона, известен като Крайния Север. По време на срещите си с външните министри на страните членки на Северния съвет, Блинкен подчертал няколко пъти важността на „поддържането на мирно сътрудничество в региона“.
„Загрижени сме от скорошното нарастване на военната активност в Арктика“ - казал държавният секретар. "Това увеличава риска от инциденти и грешни изчисления и противоречи на общата цел да се осигури мирно и устойчиво бъдеще за региона."
Блинкен също укорил Русия, че е предложила нови правила за корабоплаване в региона, и осъди Лавров за коментари, в които той отхвърли тази критика, наричайки Арктика "наша територия, наша земя".
„Всички ние, включително Русия, трябва да действаме в съответствие с правилата, с поетите норми и задължения, като избягваме изявления, които противоречат на това“ - подчертал Блинкен.
По време на пресконференцията в понеделник Лавров отговаря на недоволството, възникнало във връзка с военната дейност на Русия в Арктика. „Всички отдавна знаят, че това е наша територия, наша земя. Ние сме отговорни за опазването на арктическото крайбрежие. Всичко, което Русия прави там, е абсолютно законно и легитимно“ - казва министърът.
Москва и Вашингтон също влязоха в остър спор относно статута на своите посолства и консулства след експулсирането на дипломати. Русия даде на САЩ срок до 1 август да уволни целия не американски персонал от своите дипломатически мисии в РФ. Съединените щати отговориха, че в този случай техните дипломатически мисии на практика няма да могат да функционират.
Превод: Ганчо Каменарски
