Правителствените сили навлязоха в четвъртата седмица от началото на кампанията за изтласкване на Ислямска държава (ИД) от иракския град Мосул и зловещото усещане за нещо лошо, което предстои, продължава да се излъчва около иракската армия. Повече от две години след като започна водената от САЩ коалицията срещу ИД, някои смятат, че сухопътните сили, които се сражават срещу групировката, ще имат реалистичен поглед върху възможностите си. Но изглежда това не е така при Мосул и уроците трябва да бъдат научени, преди да се започне със сериозната офанзива срещу „столицата“ на ИД в Сирия, град Ар Ракка.
Данните, кадрите и разказите, които идват от терен, показват, че иракските сили усещат, че са изправени пред различна ИД и Мосул е много по-труден за превземане, отколкото първоначално се очакваше.
Настроението сред войниците спадна през последните няколко дни. Постоянните контраатаки на джихадистите се увеличиха. Нападения с коли-бомби, ракетен обстрел в селища, за които се е смятало, че няма бойци с тежко въоръжение, атаки с дронове, натоварени с ножове и снаряди – това са само част от нещата, с които се сблъскват напредващите към Мосул правителствени сили и шиитски милиции.
В един случай, екип войници проверя изоставена къща в малко селище – щом отварят вратата, прикаченият там взрив се активира. Загиват дузина войници, а драматичните кадри са запечатани от камерата на придружаващия ги екип на британската телевизия BBC. В друг епизод, срещу конвой от войници са изпратени 4 коли-бомби едновременно. Бронираните коли трябва да спрат и се озовават в капан: бойци на ИД започват да стрелят от покривите на близките къщи, изпратени са гранати – една от колите се взривява, заедно с войниците вътре. Свидетел на сцената е Аруа Демън от CNN, която придружава иракските сили. 22 часа те остават под обсада в къща, заедно със семейството, което се намира вътре, преди да дойде подкрепление и американски удар да взриви съседната къща, откъдето джихадистите стрелят по сградата.
На фона на всички засади, окопи, капани, взривове, Ислямска държава използва газ и запалва нефтени полета, за да възпрепятства видимостта от въздух. Бойци на ИД дори запалиха част от завода за сяра „Мишрак“, което предизвика отровен облак над няколко селища около Мосул – най-малко двама души загинаха след вдишване на изпаренията.
Онова, което се смяташе, че ще бъде дълга, но що-годе лесна офанзива, се оказа нещо съвсем различно и предварителните оценки се сринаха миналата седмица.
Първо, иракските и американските сили са несигурни относно изчисленията за ИД в Мосул. С малки изключения, джихадистите обикновено се оттеглят от изгубена битка, дори ако те първоначално се съпротивляват ожесточено. Разполагат бодлива тел, минират околността и си тръгват. Т.нар. импровизирани взривни устройства (IED) са голямо предизвикателство за правителствените сили. Тяхната разрушителна сила се усеща месеци след като джихдистите са се изтеглили от дадено селище. Американските и кюрдските сили предложиха на желаещите бойци на ИД да се изтеглят от Мосул, а това би било огромна грешка, която ще им позволи да се прегрупират и да минират района.
Второ, моделът на изтегляне напомпа вярата на иракските сили, че битката за Мосул, преди тя да навлезе в кварталите с голямо население, ще следва един и същи шаблон. Изявления, че битката по фронтовите линии ще продължи в рамките на дни и ще завърши до седмици и това ще смаже ИД в Ирак, бяха направени едновременно от различните фракции, участващи в офанзивата.
Накрая, дезинформацията за вътрешното положение на Ислямска държава и Мосул, изобразява групировката като разпадаща се дори преди правителствените сили да започнат военната операция. Официални лица цитираха – макар още да не са проверени тези данни – случаи на вътрешни бунтове срещу Ислямска държава и борби между местни лидери на групировката, причинили бягството на бойци от Мосул. Тези изказвания са разбираеми – като част от психологическата война, трябва да бъдат объркани редиците на групировката предвид трудностите, които има при външната комуникация.
Намерението на Ислямска държава да защитава града, обаче, не трябва да бъде поставяно под съмнение. Дезинформацията за вътрешни проблеми, говори лошо за начина, по който се разбира и разглежда групировката, която се подготвя за битката в Мосул от първия въздушен удар през август 2014 година.
Погрешните и прибързани оценки са вредни най-вече за иракските сили. Вече е ясно, че победата над групировката ще дойде след значителни цивилни жертви и разрушение. Иракските полицейски сили вече понесоха тежки загуби в град Киркук и районите южно от Мосул, а продължителните битки могат да ударят значително елитните сили, които са гръбнак на операцията.
Речта на лидера на Ислямска държава, Абу Бакр ал Багдади, която беше публикувана като аудио съобщение на 3 ноември, не оставя никакво съмнение за следващите стъпки на групировката. В първото си изявление след декември, Ал Багдади нареди на последователите си да се изправят и да се сражават – за първи път лидер на ИД заповядва на бойците да не се изтеглят. Това означава, че битката за Мосул ще бъде тепърва една грозна и продължителна война.
Думите на Ал Багдади поставят капан. Решението на ИД да отстоява позициите си още повече налага необходимост от стартирането на мащабна операция срещу Ар Ракка. Такива действия вече започнаха, а американците искат да запазят инерцията срещу ИД. След речта на Ал Багдади, кампанията в Ар Ракка може да се окаже още по-важна, за да се гарантира, че в териториално отношение групировката ще бъде притисната в най-големите си градове. В същото време, нападението срещу Ар Ракка в този момент може да се окаже прибързано и непродуктивно – именно това, което Ислямска държава желае.
Ар Ракка не е Мосул и Сирия не е Ирак. Съставът на силите, сражаващи се в Мосул, представлява възможност за Ирак да започне процес на помирение. Старите врагове се бият рамо до рамо на фронта и макар недоверието да съществува, те заедно печелят една обща битка.
В Сирия няма такива сили. Сирийските опозиционни сили, единствената приемана от местните сила, която може да влезе в Ар Ракка и да го задържи, все още не са в състояние да го направят. САЩ, от друга страна, съзнателно избягват да разчитат на тях. Вместо това, американските представители настояват, че доминираната от кюрдски милиции военна сила Сирийски демократични сили трябва да води кампанията в Ар Ракка.
Тези сили се приемат с недоверие на местно ниво. Активисти от Ар Ракка, които вече две години действат срещу Ислямска държава в тайнственост и с цената на животите си, изпратиха писмо, в което заявяват открито, че кюрдските сили няма да са добре приети в Ар Ракка. Американските пратеници знаят много добре това. Защо Вашингтон поиска шиитските милиции да стоят далеч от Мосул, например, но настояват Сирийските демократични сили да водят атаката в Ар Ракка? Някой ще каже, че те само ще проправят път за местните бойци, които ще влязат в самия град. Но истинските сражения ще са именно във вътрешността, а арабските части в състава на Демократичните сили са зле оборудвани за такава задача.
САЩ имаха две години да обучат местните арабски бойци, които могат да влязат в Ар Ракка. Офанзивата започна, но Брет МакГърк, специалният пратеник на коалицията срещу Ислямска държава, заяви, че платформите за обучение на местните бойци са едва сега готови.
Според плана, арабски части трябва да влязат в Ар Ракка, чието население е предимно арабско, настроено срещу Ислямска държава и един от първите градове, чиито опозиционни милиции прогониха силите на Асад. Засега обаче, докато офанзивата срещу Ислямска държава в Сирия започва и е в начален стадий, все още няма готова сила, която да поеме тежестта на подобна операция.
Ситуацията се усложнява и от това, че Турция също иска роля и не на последно място – сирийската армия и прилежащите ѝ многобройни милиции заявиха желание да влязат в Ар Ракка. САЩ дълго време избягваха да се занимават сериозно с тези въпроси, особено с Асад, но покрай кампанията в Ар Ракка, може би ще им се наложи.
Междувременно, докато въпросите остават без отговори, възползвайки се от неуредиците Ислямска държава успешно вкарва коалицията и местните вражески сили в капан, който може да струва живота на хиляди цивилни и военни.
Автор: Руслан Трад
