Кфар Аза, само на 2 км (1,2 мили) от Газа, е едно от първите места, атакувани от Хамас на 7 октомври. В следващите дни общността е евакуирана в хотели и апартаменти в други части на Израел. Айелет Кон и Шачар Шнурман са първите, които се връщат назад. „Вечер е много самотно“, казва Айелет пред BBC. „Виждахте хора да вървят по пътя, да влизат да ви поздравят – очевидно сега това не се случва.“
През деня кибуцът е пълен с посещаващи групи: новобранци в армията, потенциални дарители, журналисти, хуманитарни организации. Кфар Аза се е превърнал в нещо като музей - опожарени и разбити къщи, входовете, на които са затворени с въжета, отломки и вещи, разпръснати по земята.
Кфар Аза след атака
Снимка: Getty Images
Единствените завърнали се
Айлет посочва къщата отсреща и друга по-нагоре по пътя. „Нашият съсед, който беше много добър приятел, беше убит“, казва тя. Засега те са единствените членове на кибуца, които се връщат. Предизвикателството пред израелския премиер е как да възстанови чувството за сигурност, тъй като разходите за разселените общности в страната, както политически, така и финансови, нарастват месец след месец. След атаките 200 000 души са евакуирани от граничните райони на Израел, както южната граница с Газа, така и северната граница с Ливан.
Още: Израелската армия се притесни за съдбата на отвлечено семейство с бебе
„След края на войната, казва Айлет, нещо ще трябва да се промени. „Начинът, по който е (организирана) армията, начинът, по който правителството прави бизнес с палестинците, може би начинът, по който светът се отнася към цялата ситуация – много ще трябва да се променят.“ Нетаняху настоя, че само "пълна победа" в Газа и унищожаването на Хамас като организирана сила ще осигурят сигурност за Израел в бъдеще. Министър-председателят е под нарастващ натиск да се съгласи на споразумение за прекратяване на огъня, за да облекчи страданията на Газа и да бъдат освободени повече от 100 заложници, които все още са държани от Хамас. Засега е отказал.
Айлет и Шачар са окачили голямо черно знаме на верандата си в знак на солидарност със заложниците - 19 от тях от Кфар Аза. „Отвлечените хора в Газа трябва да се върнат у дома – сега“, казва Айелет пред BBC. "И за това трябва да има сделка. Ако това означава спиране на войната, те трябва да спрат войната."
Останките от домовете в Кфар Аза
Снимка: Getty Images
Най-голямата грешка - евакуацията
На повече от 200 км (120 мили) от границата с Газа, във ваканционен курорт на Галилейското море, Майкъл Пиха казва, че нещо трябва да се промени. „Може би най-голямата грешка беше евакуацията“, казва той, „защото сега хората осъзнават, че не могат да се върнат“. „Досега беше част от живота ни на границата – ту е тихо, ту има напрежение – свикнахме“, обясни той. „Но вече не е опция да бъдеш под заплахата на някой човек в Бейрут, който би дръпнал спусъка, когато пожелае.“
Още: Операции без упойка и недостиг на болкоуспокояващи: Лекари от Газа разказват
През последните четири месеца жителите живеят в малки ваканционни вили. Казано им е, че може да успеят да се върнат у дома в края на юни. Но никой не е сигурен как ще стане това. Разходите за Израел ще бъдат много високи. Натискът за връщане на жителите към границите нараства. „Не ме интересува как ще го направят“, казва Майкъл Пиха. „Но (тази ситуация) трябва да приключи по ясен начин, за да можем да живеем безопасно по нормален начин, без повече ракети по границата.“ В южните общности по границата с Газа малко хора бавно започват да се завръщат.
Напускащият поста лидер на израелското Кибуц движение Нир Меир казва пред израелския вестник Haaretz, че членовете на Kibbutz Or Haner трябва да се върнат в края на месеца и че движението е получавало „поток от молби от хора от всички класи и всички възрасти". В Кибуц Беери те са започнали да разчистват развалините и повредените къщи в подготовка за възстановяване. А в Кфар Аза Айелет и Шачар започват да виждат съседи да влизат и излизат, за да съберат вещи или да огледат щетите по домовете си. „(Тези общности) предлагаха най-доброто качество на живот на ниска цена, в замяна на червена предупредителна сирена веднъж седмично, ракета веднъж месечно“, казва Нир Меир. „Сега рискът се е повишил – има и шанс за избиване.“
Още: "Доктрина Дахия"*: След Газа - Израел срещу Ливан, ще има ли нова война?
