Тя е помощник-фармацевт, а той – лекар-рентгенолог. Обичат се безкрайно. Непрекъснато се допълваха един-друг по време на нашия разговор. Те са влюбени. Влюбени са от повече от 50 години. А само преди дни отпразнуваха и датата на своята златна сватба. Днес Ви срещаме със семейство Щинкови. 71-дошината Живка и съпругът ѝ Стефан на 73 г. от Асеновград. Семейство за пример и гордост на асеновградчани.
Как се запознахте и стигнахте до женитбата?
Стефан: Нашата любов е много интересна. И двамата сме родени в село Левочево, община Смолян. Аз свиря на акордеон, а Живка пее много добре. В залата за кино в селото, понякога след прожекции се провеждаха забави. Аз излизах и започвах да свиря с акордеона. Една от вечерите се бях качил отново на сцената за изява и гледам едно момиченце така ме гледа срамежливо и ми се усмихва. Изведнъж и аз почувствах нещо приятно. Обърнах се, погледнах я пак и пак... и така започна нашата любов. Тогава бях в 10-ти клас, а Живка - в 9-ти клас. Когато завършихме, аз записах медицина и започнах да уча в Медицинския университет в Пловдив. Живка я приеха да следва за помощник-фармацевт. Също в Пловдив. Оженихме се, когато аз бях студент трета година, а тя – втора. Щом завърших, поработих малко като лекар в асеновградското село Нареченски бани. След това се върнах в Асеновград. Тук специализирах и до сега работя като рентгенолог.
Живка: А аз след като завърших, започнах работа по специалността – като помощник-фармацевт. Кратко време работих в Смолян. След като се оженихме, започнах работа в Пловдив. Там останах две години. След това и аз се преместих в Асеновград и до ден днешен все още работя в аптека.
Стефан: Аз, пък, живея тук отдавна. Бил съм на 2 г. или 3 г., когато родителите ми са се преместили от Левочево в Асеновград.
Къде се оженихте, бихте ли ни разказали кой е най-яркият ви спомен от вашата сватбата?
Стефан: Женитбата ни се състоя в Асеновград на един незавършен, недостроен етаж от къща. Спомням си подредените маси и столове. В три-четири стаи имаше музиканти и доста гости. Аз бях много интересен тогава, защото непрекъснато гонех Живка по стаите, за да я целувам /смее се/. Прекрасен спомен е за мен този момент. По онова време нямаше ресторанти. Всичко се приготвяше на двора. Музиката свиреше на етажа. Там играехме, пеехме, танцувахме – всичко. Спомням си Живка тогава не беше в традиционна народна носия, а в прекрасна бяла рокля.
С кого живеете в момента, разкажете ни за семейството си?
Живка: Горди родители сме на две прекрасни дъщери. Те са омъжени тук, в Асеновград. Дариха ни с четирима внуци. А сега вече имаме и една съвсем мъничка правнучка. Гордост голяма е за нас. Семейството ни се увеличава и си пожелаваме така да продължава.
Как се чувствате, какво е усещането след 50 години брак и какво е съхранило съжителството ви толкова дълго?
Живка: Имам чувството, че изобщо не сме живели отделно. Усещането е сякаш сме се родили заедно. Родени сме един за друг, определено. Целият ми живот е с него. Като че ли други спомени нямаме. Той е страхотен човек. Част от мен. Обичта и уважението са съхранили бракът ни толкова години. Стефан е прекрасен човек и с него леко се живее. Не е направил нещо, с което да ме е огорчил. Разбира се, не ни беше лесно. Давахме много дежурства, но винаги сме се допълвали в живота. Случвало се е да работим и събота, и неделя, и през нощта. Но въпреки това, бяхме единни и винаги заедно преминавахме през трудностите, които ни поднасяше животът.
Стефан: Чувстваме се изпълнени с уважение един към друг и най-вече с много обич. Ние сме род, който много пее. Тя също пееше в ансамбъла в Левочево. А в момента е солистката на къщата. Имаме си група, която сме нарекли „Белият косъм“. Казва се така, защото всички членове сме с бели коси. Събираме се много често и пеем. Имаме репертоар, съставен предимно от стари градски и родопски песни. А 50-годишният ни брак е съхранен, може би, благодарение на това, че не сме пренасяли напрежение от работата вкъщи. У дома на първо място винаги са били семейството и децата.
Какво си пожелавате днес, след толкова години брак?
Живка: Можем да си пожелаем единствено здраве и всичко да върви, както досега.
Какво е настроението и усещането у децата ви, те интересуват ли се от миналото си, от корените си, интересно ли им е, харесват ли традиционните обичаи в Родопите, изобщо, какво им е отношението към това?
Живка: Ние сме наслоили родопското у тях. И двете ни дъщери идват на ежегодния събор в Левочево с огромно желание. И внуците също проявяват интерес и продължават тази традиция. Това много ни радва.
Какво означава за вас любовта?
Живка: За нас тя е истинското и искрено уважение.
За какво най-често се карате?
Живка: Най-вече разногласията ни бяха преди по отношение отглеждането на децата. Но се сдобрявахме бързо. Винаги е имало диалог между нас. При всяка караница сме се разбирали с разговори. Споровете бяха за кратко и бързо отминаваха. Не сме се карали сериозно.
Какво е посланието ви към младите в Асеновград?
Живка: Важно е да създадат здрави семейства и да бъдат грижовни родители.
Каква равносметка бихте могли да направите сега за себе си, след 50 години съвместен живот?
Можем да кажем, че бракът ни е щастлив и успешен. Малко ни беше трудно, докато Стефан беше студент, а децата бяха малки. Но всичко сме преодолели заедно.
Интервю на Атанаска Маркова
