На траурната церемония за прощаване със знаменития колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес се стекоха хиляди хора.
Многочислени почитатели на писателя пристигнаха да положат букети жълти рози, каквито той обичаше, в Двореца на изящните изкуства и да се поклонят пред урната с праха му.
В церемонията, която продължи три часа, взеха участие политици, литератори, представители на обществеността, приятели на писателя, негови почитатели.
Президентите на Мексико Енрике Пеня Нието и на Колумбия - родината на Маркес - Хуан Мануел Сантос, почетоха паметта на прочутия писател - човекът на възможната утопия по думите на Сантос.
"Най-колумбийският от всички колумбийци продължава да живее. Той ще живее в своите книги и текстове, но преди всичко ще живее вечно в надеждите на човечеството", каза колумбийският президент.
Енрике Пеня Нието отбеляза, че приживе писателят е получил най-голямото признание - обичта и искреното възхищение на милиони хора по света.
"Въображението е един от най-мощните човешки инструменти. Габриел Гарсия Маркес го водеше по неизследвани пътища", добави мексиканският президент и нарече Маркес най-великия латиноамерикански романист на всички времена.
Маркес почина в четвъртък в дома си в Мексико, само седмица след като бе изписан от столична клиника. Лекарите не казаха точната причина за смъртта му, но по предварителни сведения, причината е била инфекция на белите дробове. На 31 март той бе хоспитализиран заради бронхопневмония. Мексико е градът, в който Маркес пристига "една морава вечер" на 1961 г. с "последните 20 долара в джоба".
Маркес никога не е имал мексиканско гражданство, но счита Мексико за своя втора родина, където намира стабилността и спокойствието, за да напише своето най-известно произведение - "Сто години самота". В Мексико той има и семейство - син, внук, има къщата си и приятелите си.
Това е и градът , който го изпраща тържествено със стотици хора, събрали се пред Двореца на изящните изкуства в очакване да зърнат урната с праха на великия писател. След 4-дневен семеен траур, вдовицата на писателя Мерседес Барча донесе праха на покойния си съпруг. Тя пристигна, придружена от членове на семейството, с три коли , които бяха строго охранявани с полицейски ескорт.
Траурната церемония има по-скоро светски характер, тъй като според британеца Джералд Мартин, който е биограф на Маркес, писателят никога не е бил религиозен, но е уважавал вярванията на другите. Той нямаше религиозни идеи, а беше по-скоро хуманист", казва Мартин. В родината му Колумбия властите също подготвят честване на най-големия колумбиец на всички времена" по думите на президента Сантос.
В сряда, 23 април, когато е Международният ден на книгата, колумбийското правителство е предвидило литературно четене на романа му "Няма кой да пише на полковника" /1961 г/ в повече от 1000 обществени библиотеки, паркове и училища, като първият, който ще чете е президентът. Колумбия чака с трепет решението на семейството му къде ще бъде погребан праха на Маркес.
