Лора Къминг, един от най-влиятелните арткритици, обявена за критик на годината на Press Awards 2024, обяви българския павилион на Венецианското биенале тази година за "най-голямото откритие", съобщават от екипа на българския павилион на 60-ото издание на биеналето.
Хвалебствията
"Най-голямото откритие беше малък павилион, на брега срещу Джудека, където артисти и историци са намерили начин да направят видима една скрита глава от миналото на България", пише тя в статията си, посветена на биеналето. Статията излиза в платформата The Guardian&The Observer, собственост на британската медийна група "Guardian Media Group", два дни след официалното откриване на българския павилион. Под заглавие "Въоръжена охрана, репарации и животите на другите: Венецианското биенале 2024 –ревю" (Armed guards, reparations and the lives of others: Venice Biennale 2024 – review) арт редакторката, която беше сред първите посетили българския павилион в дните, определени за предварително разглеждане, споделя своята интерпретация на биеналето и дава препоръки за "задължителните" за посещение павилиони.
Още: Министър Найден Тодоров откри българския павилион на Венецианското биенале
Снимка: Красимира Буцева за Studio The Neighbours
"Още в подзаглавието на текста Лора Къминг откроява България, като казва, че 60-ото издание на биеналето има по-малко блясък, повече тържественост и загриженост, с откровени творби от Нигерия, България и глобалния Юг, отговарящи на провокативното подзаглавие на фестивала "Чужденци навсякъде", отбелязват от екипа на българския павилион, цитирани от БТА.
За българския павилион с комисар д-р Надежда Джакова, в който е експонирана творбата на Красимира Буцева, Джулиян Шехирян, Лилия Топузова и куратора Васил Владимиров - "Съседите", тя казва че е нейното голямо откритие.
Как виждат българския павилион
"Сцената е полутъмна къща от очукани столове, легла с извадени чекмеджета и стари шкафове, чиито чекмеджета са пълни с пръст и лишеи, сякаш външното някак си е влязло вътре. Образи на тъмни гори и реки трептят периодично по мебелите, от които спорадично се излъчват гласове. Сам ли си ги активирал по някакъв начин? Това, което чувате, е свидетелството на последните оцелели от комунистически лагер за принудителен труд на български остров, затворен едва през 1989 г. Всяка пауза, всяка дума и дъх са абсолютно жизненоважни. Вие сте интимно въвлечени в познанието за всичко това чрез материалната сцена около вас – аромата и докосването на всеки предмет, напъването да чуете всеки тих глас, променящата се светлина. Това е най-деликатният и елегичен израз на една ужасна история", пише Лора Къминг. Тя поставя България сред 10-те задължителни павилиона, заедно с този на Египет, Япония, Великобритания и други.
По думите ѝ проектът е "вълнуващи разкрития за историята на страната от комунистическата епоха, предадени чрез мебелите в типичен български дом", пише още БТА.