Когато ви попадне нейна рисунка, вие първо ще притихнете, за да разгледате всички елементи и да прочетете текста, а след това ще прихнете да се смеете, изговаряйки в хилеж "Това 100% е на Неда Малчева!". И ще сте прави!
Рисунките на Неда са специфични, забавни, шарени и безкомпромисни, когато трябва да разчоплят някоя актуална тема или важен момент от живота на клетите майки български. Тя ще бъде гост на Aniventure Comic Con 2023, но от Actualno.com решихме да ѝ зададем няколко въпроса предварително с тайната надежда да ни помести в някоя своя нова творба.
Прочетете какво ни каза Неда за началото на нейното творчество, коя е любимата ѝ рисунка и как приема хейта, който разочароващо често се излива под рисунките ѝ.
----------------------------------
Неда, с твоите илюстрации можеш да ни караш да се смеем цял ден. Колко време ти отнема процесът по създаването на един твой комикс? Можеш ли да разкажеш стъпките, през които минаваш: от идеята до реализацията на финалната илюстрация?
Нека започна с това, че комиксите, с които ви разсмивам в социалните мрежи, са "помежду другото", или поне аз така си ги наричам. Стартирах с тях преди години, рисувайки ги много набързо, с цел да отдъхна от поетите проекти. Намирах ги като почивка, разтуха и един вид "вентилиране". Благодарение на тях и тази ми идея изградих един нов стил за себе си, който с времето някак си измести всичко останало и зае главната роля в творчеството ми. Истината е, че в тях влагам малко повече мисъл, отколкото труд и старание в изпълнението.
Разбира се, че на първо място в процеса е идеята. Как ми идва тя не мога да ви кажа. Понякога свързвам творческия ми порив с премигваща крушка, напът да изгори, а вместо това изненадващо се връща към живот. Идеите понякога ми идват спонтанно, понякога са обмисляни с дни, особено ако са по въпрос и тема, които ме чоплят, и бих искала да се изкажа и по нея. Често в процес на изпълнение ми хрумва нещо друго, променям си рязко концепцията, добавям други детайли.
Самият процес на изпълнение е кратък. В зависимост от сложността на рисунката ми отнема от половин до един час. Зависи също кой ден от седмицата е, коя част на деня и да не забравяме - сезон. Ако е през лятото и имам деца около себе си, процесът се проточва поне с час отгоре, тъй като бивам прекъсната и вдигната от стола поне няколко пъти. Същото става и през уикендите и официалните празници. Бих казала, че винаги, дори и да няма деца около мен, рисувам тези комикси под напрежение, бързам и всеки път си казвам, че точно тук можех да бутна още малко или да вложа малко повече време.
Задължително скицирам първо идеята, после контурирам и накрая оцветявам. Последното предизвикателство, преди рисунката да излезе онлайн пред очите ви, е да измисля текста, който задължително върви към илюстрацията и който в повечето пъти я допълва. Обикновено ми се върти в главата, докато рисувам, изговарям си го на глас. В общи линии е кратък, но доста интензивен процес.
Кога и защо започна да рисуваш тези любими "майчински" рисунки?
Рисунките с червенокосата героиня датират отпреди 12 години. Както казах по-горе, започнах да ги рисувам в свободното си време, подтикната от възможностите, които се откриха тогава пред нас в социалната мрежа. Създадох страницата си "Неда Малчева" с цел да я използвам за портфолио, като един илюстратор-дизайнер на свободна практика, с надеждата да намирам повече работа. Тогава бях по майчинство с първото си дете, но нито за секунда не ми е хрумвало да илюстрирам живота си като майка. И така, качвайки от време на време вече завършени мои илюстрации за клиенти, в един момент всичко това ми се видя адски скучно и еднообразно, затова и реших да опитам нещо, което да привлече внимание. Започнах да качвам поне веднъж седмично забавни и леки комикси, засягащи битовизми, времето, социални и емоционални казуси. Истината е, че, връщайки назад, констатирам огромната разлика между рисунките ми тогава и сега, което на моменти ме отчайва. Липсва ми тази стара моя жизнерадостна и лековата страна, с която впечатлявах хората. От друга страна го намирам за развитие – творческо и емоционално, а, както споменах – тази страница и тези рисунки ми действат като отдушник, та как няма за 12 години да сменя стила си и посланията си, като аз самата се променям, израствам и започвам да имам мнение по различни въпроси.
Така с времето се появи второто ми дете, което, както знаете, е предпоставка за огромно желание да се оплача някъде, да си излея мъката и да обсъдя майчинството по малко по-различен начин. Тогава и започнах да включвам децата в общата картинка, докато не стигнах дотук.
Имаш ли любима своя рисунка? Ако да, защо ти е толкова любима?
Имам няколко любими рисунки, всъщност. Често връщам назад, за да си ги погледна и изпитвам носталгия по тях, не знам защо. Една от най-любимите ми остава онази, в която стоя под душа - гола, в целия си следродилен блясък и си пълня устата с водата от душа. Това беше редовната ми поза, в която заставах след раждането на третото си дете. Стоях така с минути, без да предприема ни едно съществено действие, за да се изкъпя и изобщо не ми пукаше от това. Просто стоях, наблюдавах мухъла на тавана и размишлявах над това колко клета се чувствам в момента. Така изминаха няколко месеца, докато не реших, че това би било прекрасна карикатура. Често виждам едни дребни неща от ежедневието ми като добър потенциал за шедьовър. Докато я рисувах, се чудех по какъв начин мога да засиля това клето усещане, което искам да носи. Тогава ми хрумна да окача и един нерв на закачалката до гащите и сутиена ми. Мисля, че точно това беше детайлът, заради който хората избухнаха от кеф и най-вече влязоха изцяло в картинката и се припознаха. Това ме кара да пускам една тънка усмивка, докато следя реакциите им. Усмихвам се най-вече от задоволство и облекчение, че някой вижда това, разбира го, отдъхва и после се залива от смях.
Повечето хора искрено се забавляват с творчеството ти, но не липсват и такива, които едва ли не се обиждат. Засягат ли те негативните реакции?
Съществото на карикатурите ми предразполага към точно определен хейт и това обикновено са хора, които приемат идеята на карикатурата ми буквално, генерализират цялостното ми виждане към децата ми по една рисунка и са готови да дойдат и да ме набият. В контраст на героинята ми, която вечно е със зяпнала уста и крещи по децата си, аз съм една доста спокойна и търпелива, смея да кажа, майка, която, като всяка друга, от време на време има своите изблици. И водещата ми идея за отглеждане на деца е да давам любов и да ги уча да се радват на живота. Всичко това, което рисувам и изобразявам, са само моменти, части от деня, части от деня на друга майка, тенденции в майчинството и т.н. Това са рисунки за отмора, за смях, с много дълбока самоирония в тях, подчертавам САМОирония. За мен хората, които не одобряват рисунките, не ги разбират – и да – в началото се жегвах. Не бих казала, че съм се обиждала, но се жегвах. Сега го приемам за социален експеримент и понякога умишлено си играя с огъня и провокирам. Радва ме да виждам колко много хора има "над нещата", които обичат иронията като изразно средство. Бих казала, че негативните коментари са като игла в купа със сено на фона на положителните.
Ясно е, че основна част от рисунките ти са вдъхновени от ежедневието ти с трите ти деца. И все пак – какво друго ти дава "храна" за рисуване?
Знаете ли, наскоро прозрях нещо за рисункиte и то е, че те всъщност не се въртят изобщо около децата и майчинството. Те са просто един инструмент, с който боравя. Цялата концепция на тези илюстрации е дълбоко социална и чувствителна и винаги се е градила върху начина, по който се справям с живота, като впоследствие се разви и като място, където мога да изкажа мнение и по съвсем други въпроси. Просто винаги ги завъртам около децата. Рисуването за мен е като изказ, като реч, а тази страница е сцена. Винаги, винаги, когато нещо ме гложди, аз го изказвам с рисунка. Често качвам карикатура със скрит смисъл, замаскиран под нещо друго, и има хора, които не успяват да го видят. Важното е, че тези, които го виждат, са правилната ми аудитория и посланието ми е достигнало до тях. Затова мога да кажа, че всичко ми дава "храна" за рисуване, дори и истинската храна. Не мога да седна да рисувам, докато съм гладна.
Снимка: Невена Рикова
Разкажи ни за книгата ти "Ще видиш ти, като родиш". Какви са отзивите за нея?
Всяко едно нещо, което създам, ми е като един урок! Книгата е доста добър такъв. Дълго време я мислих, влачих… още преди 5 години. Може би тогава нямах още този затвърден изказ и почерк, нямах и такава голяма популярност, та мисля, че тя си дойде с времето и правилния момент. Тя е само началото, мога да ви кажа смело. Нищо не сте видели още! Книгата е за тема, по която аз все още не се чувствам достатъчно компетентна да говоря, затова се чувствам супер компетентна да осмивам – майчинството, разбира се. Преминах през няколко етапа от майчинството. С повече картинки, повече текст и хубавко, изцяло в мой стил, ги описах така, както няма да ги опишат в истинските книги за майчинство. Аз съм на принципа, че е добре да си подготвен за трудното на първо време, преди да преминеш към хубавите неща. Затова и пишейки, се осмелих да добавя нещо от себе си – темата за следродилната депресия. Просто с годините и с рисунките поех ролята на отдушник на повечето майки, влязох си в нея доста сериозно и отговорно и не бих искала да ги разочаровам. Но не може винаги да има смях и шеги, редно е да поговорим и за сериозните неща - нещо, което на мен ми е малко чуждо, но ето че стъпих с единия крак в темата и много ми се иска да продължа.
Отзивите бяха изцяло положителни, единственото нещо, което хората не харесаха, е, че беше твърде кратка. Аз постигнах целта си с нея все пак: хората се посмяха, препрочитаха, препоръчваха, това се очакваше да стане. Критиката, която бих дала на себе си и бих искала да поправя с втората книга, е да ѝ отдам малко повече време, да не бързам и да не пришпорвам нещата.
Ти ще бъдеш част от Aniventure Comic Con 2023 – какво да очакваме от теб на това събитие?
Да, за втора година взимам участие в това събитие и не мога да скрия колко щастлива съм от това. Да не се лъжем – на първо място, това са два-три дни, в които се отлепям от семейството и домакинството и навлизам в свои води - водите на изкуството и забавлението. От друга страна, за мен това е прекрасно изживяване, аз обожавам контакта, обичам да общувам, да срещам нови хора, да посещавам различни места и събития. Мога да обещая, че съм им подготвила себе си усмихната, приветлива, каквато мисля, че не бях на първото издание, понеже бях бременна в седмия месец. Подготвила съм също различни продукти, за които ми се молят от години в коментари, а аз така и не намирах време за тях. Надявам се това да ме стимулира да създавам още нови и различни неща, след като се завърна от събитието.
Знаем, че животът на майката е пълен с безброй клишета, сред които "Не е лесно да си майка", "Ама като го правИ това дете, не се оплакваше, нали?", "Всичко е въпрос на организация" и много други. Теб лично кое клише за майчинството те дразни най-много и защо?
Клишетата, колкото и да ги мразим, се раждат от разни малки истини, не е ли така? Не всички, но като цяло кое от горните не е съвсем вярно? Просто никога не са казани на място и никога не въздействат на хората положително или поучително. Аз лично усещам как всичките ми чакри в тялото се разместват, като грешно нареден пъзел, и получавам пориви да викам. Най-омразното ми клише винаги ще остане "Мъжете не плачат", обърнато към малките момченца. Тук единствената истина е родена от насаждането през поколенията и стремежа ни да създадем здрави и корави синове, а в действителност създаваме едни емоционално нестабилни хора. Аз отглеждам двама сина и същевременно имам поглед над доста мъже, отгледани на този принцип, и виждам каква тежка, като тухла четворка, травма им е нанесена, когато стане въпрос до емоции. Изобщо, защо трябва да делим емоционалността на един човек до това дали е мъж или жена. Ако не научим едно дете навреме как да излее дадена емоция и то по правилния начин, никой не знае къде би могла да отиде тя, някъде навътре в него… и да изригне след години по най-неподходящия начин. Моля ви се, оставете момчетата да плачат и ги научете какво е подкрепа и състрадание, за да станат едни добри и истински мъже, когато пораснат!
Ако не рисуваше, с какво щеше да се занимаваш?
Не бих казала, че съм имала много други избори в живота си. Рисувам от толкова малка, че друго нещо не ми е хрумвало, че мога да правя. Като ученичка имах желание да пея, дори посещавах уроци – пея много добре и ако бях развила това, щеше да ми се получи точно толкова добре, както и рисуването. В последните години си мисля, че бих работила като учител, тъй като две години преподавах рисуване на деца в школата ми по рисуване и ми носеше само позитиви. Отдава ми се, имам успеваемост с тях, дори много бих искала да се похваля с това, че вече второ дете, което подготвям за прием в Училището по изкуствата, е прието. Та съм скачала от радост все едно са приели мен. Дори обмислям да се квалифицирам като педагог на един по-късен етап от кариерата си. Досегът с децата е лечебен и, съвсем откровено, никога не съм го вярвала… Но ето че това е отново продиктувано от рисуването, което никога не бих заменила с нещо друго, камо ли да го изоставя напълно.
Автор: Неда Ковачева
-------------------------
Комиксите на Неда Малчева можете да откриете във Facebook страницата ѝ, както и в Instagram профила ѝ, а лично можете да я срещнете на предстоящия Aniventure Comic Con, който ще се проведе на 8 и 9 юли в Inter Expo Center.
