На 17 май от 19:00 часа предстои официалното откриване на изложбите, които оформят рамката на 24-то Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството, в Музея на хумора и сатирата в Габрово – едно от най-големите събития в центъра на традиционния Фестивал на хумора и сатирата.
На церемонията ще присъстват министърът на културата Боил Банов, кметът на община Габрово Таня Христова, дипломати, както и творци от цял свят. Специални гости на събитието са и няколко от членовете на международното жури - Марилена Нарди, Чавдар Николов, Берта Зихел, Васъф Кортун и Антон Стайков. Тогава ще бъдат обявени и носителите на наградите в двата раздела от селекцията. По официалната тема на Биеналето - "Измерения на публичното" - се включиха за участие 649 автори от 69 държави. От тях международното жури одобри 150 автори със 182 творби.
От 17 май до 30 септември публиката може да види изложби на карикатури и на съвременно изкуство, подбрани от официалното жури. "Град Градина" – изложба - игра с градски бели и добрини (за деца между 6 и 12 години), "Паркът на Хумора" - изложба за историята на скулптурния парк около Музея, както и "Златният Езоп" - изложба с всички отличени с голямата награда творби от 1973 до 2017 година. В края на Биеналето през септември предстои и представянето на Нонументи – изложба за паметници и публични пространства, които са изменили символното си значение в резултат на политически и социални промени.
По повод началото на голямото събитие, Actualno.com разговаря с Маргарита Доровска, директор на Дома на хумора и сатирата в град Габрово.
Кои са акцентите на Габровското биенале?
Изложбите за карикатура и съвременно изкуство са най-значимия дял от биеналето. Темата тази година го предполагаше, така че някои от произведенията в раздел съвременно изкуство са в градска среда и съм убедена, че ще предизвикат специален интерес. За пръв път правим изложба за деца по темата на Биеналето - с автор Невена Екимова и заглавие "Град Градина. В "Град Градина" децата са свободни да променят града, подканяме ги да вземат решения, да са смели в правенето на градски бели и добрини. Това Биенале е повече от изложби, които ще останат няколко месеца в музея - то е процес, разговор, надявам се спор, така че следете програмата от събития, която го съпровожда. В последния месец от Биеналето, септември, ще открием и последната изложба - "Нонументи", посветена на паметници и публични пространства, загубили или променили символната си стойност в резултат на политически промени, а немската театрална компания "Лигна" ще представи радио балет пред Дом-паметника на БКП на Бузлуджа.
Защо избрахте темата за измеренията на публичността да бъде лайт мотивът на изложението?
Темата е актуална навсякъде по света. Но ако понятието за публичното е разколебано в глобален план, то още по-трудно е да го заковем и вкараме в реална употреба тук, в България. Общество, чиито членове не са имали много възможности за избор в публичната сфера, били са направлявани от пропаганда и обезкуражавани да имат мнение поради уязвимостта на частния си живот, днес, цели 30 години след края на хватката на тоталитарното правителство, ние все още се свеним да отстояваме правата си и да стоим зад отговорностите си, да защитаваме свободата си и да направляваме обществения дебат, без да се оставяме да ни разсейват или притискат.
Трябва да признаем, че за нас като публична институция е важно да чуем различни гласове по темата, това ни помага да осъвременяваме мисията и програмата си, да бъдем релевантни и адекватни. За нас е важно да бъдем обществено значими и изкуството и културата, които представяме, да предизвикват интерес и да допринасят към обществения дебат. Егоистично погледнато, опитваме се да декодираме трансформациите на публичната сфера днес и това да е от ползва за нас в предефинирането на собствените ни задачи.
Как се организира подобно мащабно събитие и с какви предизвикателства се срещнахте досега?
С много любов, ентусиазъм и отдаденост, с блестящ и железноотговорен екип, тук-там с ядове. Отдавна не сме имали толкова много гости за Биеналето, много от участващите артисти ще присъстват на откриването, така че след доста положен труд, сега е време да се забавляваме, да срещнем хората, чиито произведения показваме с публиката. Предизвикателството сега е да удържим разговора жив и активен до септември, да дадем пространство на още и различни гласове.
Нека разкажем повече за международното жури - каква ще е ролята му по време на Биеналето?
Имаме две отделни журита - за карикатура и за съвременно изкуство. Членовете им са съответно водещи световни имена в карикатурата и куратори: Мартин Роусън, който публикува карикатури във вестник "Гардиън" и редица значими британски издания, Чавдар Николов, съосновател на "Прас-Прес" и автор на добре познатите у нас анимирани карикатури, Марилена Нарди - много награждавана, италианска карикатуристка с изключително елегантен и категоричен стил. Журито за съвременно изкуство включва Васъф Кортун, куратор с огромна роля за развитието и утвърждаването на Истанбул като световна сцена за съвременно изкуство, Берта Зихел, американка, поканена в началото на новото хилядолетие да оглави медийния департамент на Музея Рейна София в Мадрид и да създаде колекция от видео изкуство и Антон Стайков, заместник-председател на СБХ, изключителен изследовател, куратор, писател, който за втори път е част от журито на Беиналето.
Журито избира творбите, които участват в изложбите, както и решава кои от тях да бъдат наградени със "Златен Езоп" и наградата на град Габрово за млад автор. В дните на откриването ще представят лекционна програма по темата на Биеналето - в петък Антон ще говори за Места за хумор и не-места за хумор, Васъф ще говори за публичните институции в изкуството и промените, които се случват в институционалното поле, а Берта ще говори за интернет като нова публична сфера и как това създава нова рамка за популярната култура.
В събота, отново в лекционен панел, свои работи ще представят в лекция Чавдар Николов и Марилена Нарди и ще говорим за карикатурата като публично изкуство и ролята ѝ в обществения дебат.
Какъв път извървя изложението през тези години - кога ви беше най-трудно?
Всяко Биенале е трудно по различен начин, но вярвам, че след най-голямото изпитание за нас като институция - зората на 90-те години на миналия век, сега трудността ни не е в това да оцеляваме, а в това най-точно и ангажиращо да улавяме пулса на съвремието ни. Който се занимава със сатира, знае, че да си истинен, а това е единствения път пред сатирата, никога не е лесно.
Интервю на Румен Скрински