На 18 октомври 2014 г. в Хаджичоневата къща (кв. Устово, гр. Смолян) ще бъде открита изложба на стари снимки „Българите в Бесарабия: Хроника на XX век“. Изложбата се организира от Българския младежки клуб „Актив“ и Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“ по покана на Сдружение „Родопски хайдути“ и ще бъде представена в рамките на мероприятията по повод 102-та годишнина от Освобождението на Родопите и Балканската война.
След откриването на изложбата бе прожектиран документален филм за българите от гр. Болград на журналиста Веселин Цветанов.
Изложбата на стари снимки „Българите в Бесарабия: Хроника на XX век“ се състои от автентични снимки и фотоси от архивите на българските семейства, живеещи на територията на Одеска област. Младите българи от БМК "Актив" са събрали тези снимки от българските села на Болградски, Саратски, Измаилски, Тарутински и Арцизски райони на Одеска област, Украйна. До момента изложбата бе представена в градовете Одеса, Болград, Харков (Украйна), а също така и в Сливен, Варна, София, Ямбол, Пловдив, Радомир, Брезник (България).
Най-старите снимки датират от първото десетилетие. Раждане, детство, юношество, брак, най-накрая - погребение... Всички моменти от живота, свидетелствата за които са взети произволно от различни политически епохи, които са се случили в Бесарабия, Таврия и Крим. Тези територии са били под различно политическо влияние през годините, но българите успяват да запазят духа си буден.
Максим Димитров, член на Български младежки клуб „Актив“:
„Изложбата продължава да посещава все нови и нови места в България. Приятно е, че при всяко презентиране хората с голям интерес разглеждат снимките и казват, че виждат много познати елементи в тях. По този начин те разбират, че българите в Бесарабия пазят традиции, бит, култура въпреки отдалечеността си от България. За пореден път се потвърждава факта, че сме силна нация и силен народ. Това не трябва да го забравяме за да вървим смело напред“.
Всеки човек може би някога е намирал пожълтяла снимка в стария албум на баба си, питал е, а после е слушал с интерес историята за хората, които са изобразени... Колко интересни неща има зад всяка една от тези снимки... Колко от тези албуми, за съжаление, са изгубени, а заедно с тях - десетки или стотици истории... И колко често такава снимка е единствено доказателство за нечий живот, просто защото вече няма никой жив, който може да разкаже нещо...
