На Световния ден на книгата Actualno.com продължава темата за репрографските права, но вече в България. В предишния ни материал Ви запознахме що е то репорграфско право, а днес ще Ви запознаем как го разбираме в България – като държава. Казано с думите на Радой Ралин това изконно авторско право в българските очи се побира в знаменитата реплика „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра”.
Както и много други неща в България, репрографското право не е защитено от закона. Но за разлика от много други случаи, тук говорим за липса на закон – единственото място в ЕС, където такъв по темата липсва. Защото, цифром и словом, през 2013 година за репрографски права в България са платени 60 лева. Помните ли колко плащат във Виетнам, в Буркина Фасо, в Малави, в Нигерия? Хиляди евро. Как е станало така, че у нас по тази тема няма ни гък, ни стон?
Историята
През 1993 година е създаден Законът за авторското право и сродните му права (ЗАСП). В чл. 26 се уреждат репрографските права у нас, като този член придобива физиономия през 2000 година, споделя адвокат Радослав Парушев, който е член на Управителния съвет на „Репро.бг”. В тази версия на чл. 26 имаше фиксиран процент на компенсация, която трябаше да се плаща от производителите и вносители на копирна техника – 5% от производствената стойност на съответните уреди, ако са произведени в България и 2% от стойността при внос. Създадена е и наредба за разпределението на парите от браншови организации, които получават сумите и след това ги разпределят по вътрешен правилник на членовете си.
С идването на цар Симеон на власт обаче наредбата е отменена – през 2002 година. С това се поставя първата голяма пречка пред събирането на компенсации. През 2006 година е уточнено задължение за вносителите на информационни носители да съобщават на половин година какви са оборотите им, за да е ясно каква е сумата, която те дължат по закон, обясни Парушев.
Същевременно директорът на дирекция „Авторско право и сродните му права” в Министерството на културата Георги Дамянов призна, че през 2010 година автори, издатели и представители на бизнеса са седнали, за да се договорят по отношение на репрографското право. Бил е изготвен проект, който е преминал през Министерството на културата, внесен е в Народното събрание през 2011 година и там е спрян лично от тогавашния премиер Бойко Борисов. Това стана след едно телефонно обаждане на компания-вносител, каза Дамянов, но не уточни името. И призна – бизнесът просто не иска да плаща.
Настоящето
Какво е положението сега – за репрографско право годишно се плаща между 1-1,5%, съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗАПСП. Плаща се, само ако браншовите организации за репрографски права, в случая „Репро.бг”, се договорят с бизнеса. Ако това не стане, се назначава петчленна експертна комисия плюс трима експерти, която да реши параметрите на споразумението (чл. 40е, ал. 9 от ЗАСП). Това става в тримесечен срок, а параметрите трябва да бъдат договорени от автори и издатели и бизнеса. Как ще стане това, откъде ще се появи такова "съгласие", когато не сме се договорили преди това за плащане на репрографско право, попита Парушев. И продължи – дори и да има договаряне, комисията готви доклад за „справедливо възнаграждение” и след един месец министърът го утвърждава. Ако това не стане, се провеждат обществени консултации, а както добре знаем, за обществено обсъждане няма срок. А най-смешното е, че дори да има договорка между автори, издатели и бизнес, тя трябва да бъде утвърдена от Министъра на културата. И ако той не иска да го стори поради някакви причини, тогава караме по „предишното споразумение”. След като такова няма, тъй като досега не е имало, всъщност бизнесът не плаща и никога не е плащал, иронизира доста успешно адвокат Парушев.
Не по-малко абсурдно е определението в чл. 26 на ЗАПСП за „празните информационни носители”, които представляват обект на правото и трябва да се определят също ежегодно от автори, издатели и бизнес. Няма ли споразумение, а такова не може да има, защото бизнесът не желае да плаща, то дори не е ясно кой трябва да е субектът, който да плаща компенсации на авторите и издателите и за какви уреди. Законът по същество е смешен и прах в очите, защото предполага презумпция за разбирателство между субекти, за които е ясно, че не се разбират. Всяка година ние с бизнеса се договоряме, че ще се договаряме догодина, завърши Парушев.
Бъдещето
Помните ли 60-те лева от началото на статията? Оказва се, че те са единствената причина организацията за защита на репрографските права „Репро.бг” да съществува. Защото по закон ако такава браншова организация не изпълнява функциите, за които е създадена т.е. да събира компенсаторни възнаграждения, тя следва да бъде отписана като сдружение за колективно управление на права в Министерството на културата. Заместник-министърът на културата Васил Василев дори изрази учудване, че миналата година сме събрали някакви пари, сподели председателят на УС на „Репро.бг” Дамян Яков. И завърши с иронична усмивка – 60-те лева дойдоха от два ксерокса, които са единствените търговски субекти в България, признаващи репрографското право.
Самият Василев беше поканен на семинара и трябваше да говори дали Министерството на културата ще се заеме да оправи чл. 26 от ЗАПСП. Заместник-министърът не се появи, а на негово място дойде Георги Дамянов.
