На днешната дата (14 ноември) е родена писателката Астрид Анна Емилия Линдгрен, дала живот на едни от най-хубавите приключенски детски книги.
На 70 години писателката все още се катерела по дървета, а на 80 г. - летяла с балон. "Приятно ми е, Астероид Линдгрен", обичала да се шегува при запознанство знаменитата шведска писателка.
Необикновеният й и неостаряващ дух се усеща във всяка една нейна книга.
Малката Астрид има трима братя и сестри. Тя израства във ферма край малкия град Вимербю в Южна Швеция. Родителите й дават пълна свобода на четирите си деца.
На 18 г. Астрид се оказва бременна и неомъжена.
Кой е бащата и защо тя не се омъжва за него за биографите й е загадка. Родителите й са шокирани и й обръщат гръб. За да избегне скандала, Астрид напуска дома си и се премества в Стокхолм. Изкарва курс за секретарки и започва работа в книгоцентър. Когато наближава времето за раждане, тя заминава за Дания. През 1926 г. ражда сина си Ларс. Само седмица след това младата майка го дава в приют и се връща на работа. След три години родителите на Астрид са й простили и започват да се грижат за внука си.
Бъдещата писателка работи като секретарка в "Кралския автомобилен клуб". Пет години по-късно тя се омъжва за шефа си Стуре Линдгрен. След сватбата Астрид напуска работа, взема Ларс при себе си (съпругът й го осиновява) и се посвещава на семейството си. През 1934 г. ражда дъщеря си Карин.
Съпругът й намира общуването с деца и тяхното възпитанието за същинско мъчение. А Астрид обича лудориите. Веднъж с децата от двора прави сал, с който да плуват в локвите, катери се с Ларс и Карин по дървета.
На 70 г. Астрид Линдгрен продължава да се катери по дървета с 80-годишната си приятелка. А на 80-ия си рожден ден полита с балон над Стокхолм, след което пъргаво се приземява. Писателката отказва да порасне и да се превърне в скучна и досадна баба.
За кратко през Втората световна война Астрид работи като цензор на писма в Шведската информационна агенция. За да "поддържа форма" от време на време пише приказки и разкази за семейни списания и коледни календари.
Благодарение на малката Карин се появява знаменитата и любима на поколения деца книга "Пипи Дългото чорапче". Докато боледува от пневмония през 1941 г., 7-годишната Карин моли майка си да й разкаже за момиченце, което тя нарича Пипи Дългото чорапче. "След като името на героинята ми бе особено, тя не можеше да бъде друго, освен едно странно момиченце", разказва писателката. Три години по-късно тя решава да подари историята за необикновеното момиченце за 10-ия рожден ден на дъщеря си.
Със своите независими, енергични и неконвенционални герои като Пипи, Емил, Карлсон, Кале Бломквист, Роня ... Линдгрен разбива клишетата в детската литература - нейните герои изобщо не са добре възпитани деца и не се съобразяват с родителските очаквания.
Астрид Линдгрен е укорявана, че дава лош пример, като толерира твърде либералното възпитание. "Вие, Астрид, лошо влияете на децата, описвате някакви неуморими палавници, хулигани, едва ли не анархисти!
Аз им отговарям: моите герои са нормални деца...
Но вие обърнете внимание на друго: че те са с добро сърце, откровени и честни, верни и надеждни приятели, които в трудни минути не се предават."
Въпреки че печели много от продажбите си, писателката не трупа пари. Построява един от най-големите детски медицински центрове в Северна Европа, който днес носи името й.
Тя спира да пише през 1986 г, когато синът й Ларс умира от рак. "Нямам нищо против да умра", казва писателката в едно от последните си интервюта. "Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата".
След неколкодневно боледуване Астрид умира в съня си през 2002 г. на 94 години.
