Три часа и половина в НАТФИЗ се оказаха недостатъчни, за да се разкаже пътя до „Оскар“. Прекалено малко за въпросите на преливащите от трите изхода на кинозалата студенти. Прекалено къси за всичко, което би им разказал Димитър Маринов. И все пак, достатъчни, за да сверят часовниците си, преди да се отправят всеки към своя собствен „Оскар“.
Как се учи бързо текст? Колко важна е дисциплината – професионална и личностна? Как да се подготвим за кастинг? Как се взема роля? У кого е решението на проблема? Каква е разликата между европейския и американския актьор? Какво е мястото на парите в професията? Каква е функцията на агента и по какво се различава от тази на мениджъра? В какво се крие индивидуалността? Какво е конкуренция? Да флиртуваме ли с политиката? Какво е мястото на словото и колко са важни часовете по сценична реч? И още, и още, и още …
„Не се правете на актьори, защото все още не сте. Вие сте студенти. Това е най-сладкият период в живота ви. Използвайте това време, за да работите, да правите грешки, които да преодолявате и да ставате все по-добри… Най-великото нещо в театъра е театралната трупа. Не си завиждайте. Работете заедно. Създайте трупа. Създавайте спектакли и не се оплаквайте, че ви е трудно. Ако времето не ви харесва, не хленчете, а направете нещо, но го направете като актьори. Казвайте онова, което искате, но винаги го казвайте като актьори и не изневерявайте на интуицията си. Всеки един от вас може да застане на моето място, стига да го поиска и да работи за това', посъветва студентите Маринов.
