Чарлз Майкъл "Чък" Паланюк е американски писател и журналист на свободна практика, роден на 21 февруари 1962 г.
Най-популярният му и награждаван роман е „Боен клуб“, по който по-късно е направен филм, режисиран от Дейвид Финчър, с участието на Брад Пит, Едуард Нортън и Хелена Бонъм Картър.
Сайтът azcheta.com преведе гледната му точка за това как се става добър писател. Публикуваме я без промени:
"В рамките на шест секунди ще ме намразите. След шест месеца обаче ще бъдете по-добър писател.
Каква е причината и за двете? Казвам го директно – от този момент нататък, поне за последната половин година, не ви се позволява при писането си да използвате глаголи, свързани с мисловния процес на героите. Такива са например “мисля”, “знам”, “разбирам”, “вярвам”, “искам”, “спомням си”, “представям си”, “желая” и още десетки, дори стотици, които обожавате да използвате.
О, да не забравя и “обичам” и “мразя”. Както и глагола “съм” и “имам”. Но за това по-късно.
Докато някъде около края на този шестмесечен период, който обявявам, просто няма да можете да напишете “Кени се чудеше дали Моника всъщност няма против излизанията му навън по нощите…”
А вместо това ще пишете следното:
“В сутрините след нощите, в които Кени бе гулял навън след последния градски транспорт, принуден в крайна сметка да си хване стоп или да си вземе такси към вкъщи, само и само да се върне при една правеща се на заспала Моника (защото тя никога не спеше толкова тихо), именно в тези сутрини, след тези разходки, тя щеше да сложи само своята чаша кафе в микровълната, за да я стопли. Неговата нямаше и да докосне”.
Нека дам малко примери, които да обрисуват това, което искам да кажа. Целта е не вашите герои просто да знаят нещо – нужно е да представите детайлите около дадена сцена така, че читателят да ги осъзнае, да ги желае, да ги почувства и визуализира.
Никакво “Адам знаеше, че Гуен го харесва”.
По-скоро: “В междучасията, Гуен винаги се облягаше на неговото шкафче, когато той отиваше към него да го отвори и да си вземе нещата. Тя завърташе очи, след което си тръгваше, оттласквайки се с един крак и оставяйки отпечатък от черно токче по металния шкаф. Наред с това след нея се разнасяше финия аромат на парфюм, а ключалката оставаше топла от задника й. Абсолютно същата ситуация се повтаряше и следващото междучасие, без изключение”.
Фокусирате се върху сетивата на читателя и му давате детайлите: действие, миризма, вкус, звук, усещане. В стандартна ситуация писателите използват “мисловните” глаголи в началото на даден параграф. Един вид слагат на масата намерението на героя си и след това го илюстрират.
Например:
“Бренда си знаеше, че няма как да свърши работата навреме. Задръстването се виеше отдалеч, а батерията на телефона й бе паднала. Вкъщи кучетата със сигурност вече нетърпеливо я чакаха да ги изкара навън, и ако не го направеше, щеше да е нужно да чисти след тях. На всичкото отгоре бе обещала и да полее цветята на съседите…”
Виждате ли как първото изречение е “тезата” – Бренда просто няма как да успее да осъществи ангажимента си? Тази теза обаче отнема изненадата и отслабва влиянието на следващите изречения – вече знаем, че Бренда е обречена, остава само изброяването на причините. Най-лесният начин за преформулировка е да сложите подобно изречение след логическия път, по който читателя да стигне до неговата същина. Или да го преформулирате по напълно друг начин.
Мисленето е абстрактен процес. “Знаенето” и “вярването” са мъгливи дефиниции, които са трудноуловими и варират от човек до човек. Историите ви винаги ще са по-качествени ако просто зададете физическата дейност и детайли на героите си, след което оставите читателя сам да интерпретира знанията и надеждите им. Както и обичта и омразата им.
Не казвайте просто “Лиза мразеше Том”.
Подгответе читателя сякаш сте адвокат в съда, детайл по детайл, внимателно презентирайки всяко “доказателство” за омразата на Лиза.
“Докато учителят проверяваше кой присъства в час, точно когато той произнасяше името на Том, точно в този кратък момент, преди Том да заяви присъствието си, Лиза му подшушваше “тъпак”, а той казваше “Тук!”.
Друг проблем, доста характерен за начинаещите писатели, се състои в това, че оставят героите си сами. Докато пишете, е твърде вероятно да сте сами. Докато читателите Ви четат историите Ви, също е твърде вероятно да са сами. Но героите трябва да прекарват изключително малко време в такава обстановка. Защото тя извиква именно десетки “мисловни” глаголи, които са статични и не допринасят много.
Например вместо “Докато чакаше автобуса, Марк започна да се притеснява колко ли точно време ще му отнеме пътя към…”
Можете да предложите това:
“На таблото пишеше, че автобусът ще пристигне точно на обяд. Часовникът на Марк обаче показваше 11:57 часа, а по цялата дължина на пътя, до самия Мол в края му, не се виждаше никакво превозно средство. Със сигурност шофьорът е спрял на някоя отбивка от пътя и е заспал. Тъпият шофьор си спеше блажено, а Марк щеше да закъснее. Или по-лошо – водачът на автобуса бе пиян и щеше да иска от него 75 цента за лукса да се качи на превозно средство, в което да умре след грозно пътно-транспортно произшествие”.
Когато даден герой е сам, той със сигурност ще навлезе във водите на спомените или фантазирането, но дори тогава избягвайте употребата на мисловни глаголи. Почти забравих – забравете и глаголите “забравям” и “спомням си”. Никакво “Уанда си спомни как Нелсън решеше косата й”, а по-скоро “По време на студентските им години, Нелсън решеше косата й с бавни и дълги движения на ръката си”.
Най-добре е да “пакетирате” свой герой с друг и то доста бързо. Съедините ги и нека действието да започне! Не забравяйте да илюстрирате мислите им посредством действия и думи, а не с вглеждане какво има в кутията на мозъците им. И нещо, което обещах в началото, странете от невзрачни и изтъркани глаголи като “съм” и “имам”.
Никакво “Очите на Ан са сини” или “Ан има сини очи”. Заместете го с “Ан се изкашля и махна с ръка покрай лицето си, за да разсее цигарения дим от очите си, сините си очи, преди да се усмихне…”
Вместо скучните “съм” и “имам”, опитайте се да изковете детайли около това как точно изглежда вашият герой, какъв е и какво “има” в себе си посредством действия и жестове.
И така постепенно ще намразите мързеливия писател, който е напълно окей с “Джим седна до телефона и се зачуди защо Аманда така и не му звънна”. Засега обаче ме мразете, ако трябва мразете ме с цялото си сърце, но не използвайте “мисловни” глаголи. След шест месеца може да се побъркате от използване на купища такива…но ви гарантирам, че вече няма да искате".
