На 3 септември от 18,30 часа в ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ" ще бъде открита изложбата "Адажио" на художника Стефан Хаджи-Николов.
Понякога думите не ми достигат, въртя се в познатите шаблони и всеки опит да формулирам усещането си от съприкосновението с новите творби на Стефан Хаджи-Николов ми се струва обречен. Обикновено на помощ ми се притичва асоциацията със заглавие на литературно или музикално произведение. Такова попадение беше „Сол по кожата”, заглавието на изложбата взаимствах от едноименния роман на Беноат Грул /един от любимите ми/. Всички творби в тази изложба, до една, бяха невероятна илюстрация на емоциите и страстите, разгорели се между страниците на книгата, без художникът да знае за нейното съществуване.
Първият поглед към новата колекция на Стефан изписа с изящен калиграфски почерк в съзнанието ми „Адажио”. Вероятно заради онази въздушна лекота, с която извайва причудливите абстрактни форми, плавно обгръщащи красиви женски тела. Загадъчни, ефирни, магични, те обсебват със своя вътрешен драматизъм, копнеж и смиреност. Опитайте да се потопите в света на Стефан Хаджи-Николов, проследявайки всяка творба от новата му изложба, под въздействието „Адажио в сол минор” на Томасо Албиони. Независимо дали ще изберете класическият вариант, невероятното чувствено изпълнение на Лара Фабиани или покоряващите Il DIVO…
Към тази магична симбиоза добавям и превод на текста от Драган Бачев:
Не зная къде да те открия,
не зная как да те достигна.
Чувам гласа ти във вятъра,
чувствам те под кожата си.
В сърцето и душата си те чакам.
Адажио
Всичките нощи без теб,
всичките ми мечти те обгръщат.
Виждам и докосвам лицето ти.
Падам в прегръдките ти.
Когато моментът настъпи,
знам, че ще бъдеш в обятията ми.
Адажио.
Затварям очи и намирам начин.
Няма нужда да се моля.
Вървях толкова дълго.
Борих се толкова усилено.
Няма нищо за обясняване.
Знам, че всичко, което остава,
е едно пиано, което свири.
Ако знаеш къде да ме намериш,
ако знаеш как да ме достигнеш
преди светлината да угасне,
преди да изгубя вяра,
бъди единствената, която ще каже,
че ще чуе сърцето ми,
че ще даде живота си
и ще остане завинаги.
Не оставяй светлината да угасне!
Не ме оставяй да загубя вяра!
Бъди единствената, която ще каже, че вярва.
Накарай ме да повярвам, че няма да си тръгнеш.
Адажио.
Ваня Маркова/ галерия „Арт Маркони”2020
Стефан Хаджи-Николов е роден 1955 г в Скопие, Северна Македония.
Завършва Академия за подготовка на преподаватели по живопис 1975 г в Скопие. Член на Съюза на художниците на Македония от 1984 г. Цени българската живописна школа и не пропуска възможността да представя свои изложби в България /София, Пловдив и най-вече Варна/
Носител е на над 15 престижни, национални и международни награди, като най-ценното признание за него са: 2015 г- Национална награда за цялостно творчество „23-ти Октомври” и 2017 г- Награда на Скопие „13 –ти Ноември”
Живее и работи в Скопие, Македония
Вижте творбите на художника в ГАЛЕРИЯТА ТУК
