Годината е 1926-а. В Плевен пристига представителна делегация от Асоциацията на европейските градове. По онова време в града нямало подходящо заведение, в което да бъдат посрещнати високите гости. Кметът Иван Миндиликов, известен със своята находчивост, наредил да се изчистят и да се пребоядисат кабинките на градската баня, построена 20-ина години преди това по проект на арх. Никола Лазаров. После поканил европейците там. След гореща турска баня увитите в чаршафи чужденци насядали върху килими и възглавници и били нагостени с бюреци, баклава и турско кафе.
Година по-късно Миндиликов посетил Австрия. Кметът на Виена дал тържествен обяд в негова чест, а в приветственото си слово не пропуснал да разкаже екзотичното преживяване, което имал при посрещането на европейската делегация в Плевен.
Годината е 1984-та. Около същата сграда – вече бивша баня, се събират стотици плевенчани. Поводът – откриването на галерията Дарение „Колекция Светлин Русев”. Сред гостите са емблематични за съвременното българско изобразително изкуство имена. Според специалистите това е едно от най-големите дарения, правени през 20-и век в България. В началото то включва 322 платна и скулптори. Години по-късно акад. Светлин Русев дарява на родния си град още 82 графични произведения. Сред тях – български възрожденски щампи, съвременни български майстори на рисунката и графиката и европейски майстори от последните три века като Дьолакруа, Гойя, Шагал, Салвадор Дали, Пикасо, Роден, Дега, Ренуар и др.
Сградата на бившата градска баня е обявена за архитектурен паметник на културата с национална значение. Тя отново посреща чужденци, но вместо бюреци, баклава и турско кафе, вътре им се предлага изкуство със световна значимост.
„Светлин Русев бе роден, за да дарява. За него дарителството е явно същностна черта на характера. Откриването на галерията беше в един доста горещ ден – 12 юли. Събраха се много хора. Освен плевналии, дойдоха и няколко автобуса с хора от София. Беше много вълнуващо. За тази колекция тогава се бореха доста градове в страната - имаха претенции да я притежават. Някои даже предлагаха на Светлин Русев да построят специална сграда за дарението му. Но той избра Плевен. През годините имаше доста неприятни моменти около колекцията. Веднъж го попитах защо не даде колекцията там, където хората ще се грижат за нея и ще я обичат. Той ми отговори: „Любовта няма обяснение. Такава е и любовта към родното място.” Така колекцията остана в родния му град, въпреки преломните времена, въпреки финансовите, икономическите и политически кризи, които преживяхме. Община Плевен, в лицето на кметовете, управлявали през това време, макар и трудно, успя да издържи на трудностите и да я съхрани”, разказва Мария Мескин, директор на галерията Дарение „Колекция Светлин Русев”.
После започва да реди неприятностите, сполетели галерията и колекцията. Заради липса на пари, ремонтите по сградата се правели по необходимост и на парче – чак, когато положението стане критично. Според договора между дарителя и Общината цялата сграда е дадена за колекцията. Въпреки това през отминалите 34 г. експозицията е разположена само в половината от помещенията. Останалите не се ремонтират. По тази причина на депо стоят около 100 работи – живопис на български и чуждестранни автори. Някои от тях все пак се срещат с публиката – когато ”заместват” гостуващи в различни изложби творби от постоянната експозиция.
Доста години в част от сградата се помещаваше местния Клуб на дейците на културата. Той беше настанен там временно, но много дълго не искаше да освободи помещенията, в които трябваше да се разположи част от дарението. Общинската управа в един момент реши да премести този клуб. Дарителят Светлин Русев направи поредния си жест на щедрост и подписа един анекс към договора с Общината, според който Клубът на дейците на културата може да остане в помещенията, докато му се намери подходяща база, разказва още директорът на галерията.
„Когато наистина стана тясно за дарението в сградата, започнаха едни съдебни дела, които не искам да характеризирам - срамни истории. Дарението е направено, когато сградата е била общинска собственост. Изведнъж, по някакви сегашни юридически правила, тя става държавна.
И вместо собствеността да се деактува и от държавна да стане пак общинска, последваха дълги процедури за даване право на Община Плевен да стопанисва сградата. Държавата-собственик, естествено, не отпуска пари за поддръжка на галерията. За всичко се грижи Общината – от поддържането на сградния фонд до заплатите на екипа, който работи в нея.
Приживе акад. Светлин Русев имаше намерение да увеличи дарението си на Плевен с огромна графична колекция, ако и останалата част от сградата се приспособи за галерия. Изтървахме този момент. Сега можехме да имаме най-модерния графичен кабинет, зала за гостуване и още много неща да разположим там”, не крие разочарованието си Мария Мескин.
Според нея споровете за огромната лична колекция на академика между наследниците на Светлин Русев и група интелектуалци, които са знаели неговата воля приживе, са излишни. Двете страни би трябвало да се споразумеят и да работят заедно да се изпълни неговата воля. Да направят така, че да не се петни името на този човек. Иначе се манипулира общественото мнение, че някой иска да сложи ръка върху тази колекция за собствени облаги, което е просто невъзможно, смята Мария Мескин.
„Всеки ден тук посрещаме хора, които си отиват омаломощени от това, което виждат. Идват ценители от цял свят и си тръгват възхитени и от колекцията и от нейния дарител. Случвало се е да казват: „Да намерим такова нещо в провинцията на България, това е някакво чудо!” И ако това чудо можем ние да си го оценим, ще бъде само в полза на българската нация, на българския дух. Най-голямата радост за Светлин Русев беше, че галерията стана естествен културен център. Тук непрекъснато се правят камерни концерти, литературни четения, творчески срещи, обсъждания – по няколко на седмица. Той се радваше, защото в съвършен синтез тук живеят много изкуства – архитектура, живопис, музика, слово. Това ни носи голямо удовлетворение. Радваме се, че тези творчески събития внасят светлина в душите на хората в този много труден живот. Изкуството наистина облагородява и ние, които работим в галерията, виждаме на практика, че това не са само красиви думи. Затова няма да се уморя да повтарям, че тук е духовният оазис на Плевен”, допълва Мария Мескин.
