Смята се, че ходът на времето изтрива от паметта дори най-ожесточените конфликти. Но една от най-тревожните тенденции на съвременната геополитика е тази, че времето дори ги изостря, пише в своя редакционна статия американското издание Boston Globe.
През тази година отбелязваме 70-та годишнина от края на Втората Световна война и независимо от това, че с всяка изминала година ветераните стават все по-малко, ехото от конфликта става все по-отчетливо, отколкото при отбелязването на предишните годишнини, а примирението изглежда прекалено далечно. Това е една много опасна тенденция, тъй като тя не отчита уроците от изминалите седем десетилетия. Затова лидерите, носещи отговорност, са длъжни да сложат край на това.
В Гърция, станала една от жертвите на нацистка Германия, новото популистко правителство изисква компенсации за щетите, нанесени по време на войната, повдигайки темата от историята по време на споровете в Берлин по повод икономическата политика.
Още по-обезпокоително е това, че по време на текущите спорове между двете страни Китай все по-често се стреми да спомене за престъпленията на Япония, извършени от нея в хода на Втората световна война и в този смисъл китайското правителство се ползва от подкрепата на националистически настроената общественост, която е била възпитана въз основа на историите за зверствата на японците.
Все по-силните оплаквания от страна на Гърция и страните от Източна Азия рязко контрастират с настроението на поколенията, които са взели непосредствено участие във Втората Световна война и които демонстрират невероятна мъдрост в осмислянето на изводите от нея.
Съюзниците имаха пълното право да таят злоба срещу победените врагове, но вместо това те им помогнаха да се възстановят. Германия и Япония можеха да носят още обидата за поражението си, но вместо това те демонстрираха невероятно ниво на разкаяние и саморефлексия. Бившите врагове също така помогнаха да бъдат създадени многонационални институти като Европейския съюз и НАТО, една от чиито основни задачи бе предотвратяването на нова катастрофална война.
И те постигнаха целта си: един от най-важните уроци на следвоенните периоди е този, че, макар хората никога не трябва да забравят войната, е много важно да престанат да живеят в миналото. Седем десетилетия мир станаха най-голямото доказателство за ценността на движението напред.
Настоящата критика на гръцкото правителство по адрес на Германия най-вероятно е само политическа игра, но това не го оправдава. Съществуват редица реални и легитимни аргументи срещу настоящата икономическа политика на Германия, но внасянето в дискусията на нацистките зверства (точно това направи гръцкото правителство начело с Алексис Ципрас), е очевиден опит да накара Германия да направи отстъпки, засрамвайки я, нанасяйки ѝ удар под кръста.
Реториката в Източна Азия предизвиква повече безпокойство и няма никакви гаранции за това, че обидата от военното време в определен момент няма да прерасне в нова война. Представителите на онова поколение, което е изживяло войната, трябва непрекъснато да ни напомнят, че войната е нещо много сериозно и че войната за необитаеми острови, чиято единствена цел е желанието да се поправи несправедливостта от военния период (именно за това настояват младите китайски националисти) е безумие.
Междувременно гласовете на "военните поколения" стават все по-тихи и отговорността за това нещата да не стигнат до война, все по-често се стоварва на хора, които никога не са виждали война.
САЩ едва ли имат право да учат другите страни как трябва да гледат на миналото си - и тук са разпространени стереотипите за немците и Германия. Но тъй като именно бившите съюзници на Америка подклаждат историческите обиди и недоволство, всички ние трябва да си спомним, че войната отдавна свърши и че ние победихме.
