Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

За ужас на САЩ: Русия сее смут в Африка

05 април 2024, 21:00 часа • 10523 прочитания

Войната в Украйна ангажира в огромна степен Русия и режима на издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин. Кремъл наля милиарди долари в авантюрата в Украйна и изпрати там стотици хиляди войници. Цената се оказа висока.

Към март загубите на руската армия варират от 300 000 до 440 000 убити, ранени и пленени. В същото време руската армия загуби десетки хиляди тежки оръжейни системи - танкове, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и артилерийски оръдия. Всичко това означава, че статутът на руската армия като равнопоставена конвенционална заплаха за армията на САЩ е под въпрос, но Русия като цяло продължава да бъде стратегически противник на Съединените щати, причинявайки проблеми по целия свят.

Африка се превърна в новото бойно поле за влияние между Русия и САЩ. Съдейки по неотдавнашните изявления на командващия Африканското командване на САЩ (AFRICOM) генерал от морската пехота Майкъл Лангли, там Русия е постигнала известен успех.

Информационни операции в Африка

СНИМКА: Getty Images

Ако има нещо, в което Кремъл е добър, много добър, това са информационните операции (хибридната война). От времето на царете Русия успява да формира информационната среда в мирно и военно време чрез целенасочена информация, дезинформация и пропаганда.

В Африка Русия използва дезинформация, за да предизвика враждебност от африканските страни към Съединените щати и Запада. В Нигер например Москва успя да използва информационни операции, за да убеди местното правителство да изгони американските войски от страната. Там и Иран е водещ партньор на местната военна хунта, а Владимир Путин се срещна с нигерския лидер на 26 март - първи директен контакт между двамата. САЩ вече обвиниха нигерската хунта, че продава уран на Иран, но хунтата отрича: Нигер прекъсва военното си сътрудничество със САЩ

"Руската федерация имаше своя собствена игра. Тя успя благодарение на своята дезинформация", подчерта генерал Лангли пред депутати в Комитета по въоръжените сили на Камарата на представителите.

Москва често възлага своята "мръсна работа" на частни военни компании, като прословутата ЧВК Вагнер, за да поддържа някакво подобие на отричане на участието си.

Значението на Африка

СНИМКА: iStock

Защо Африка е важна? Поради няколко причини, включително природни ресурси, геополитическо влияние и борба с тероризма.

"Африка е голяма и предизвикателствата там са значими. Има голям потенциал за увеличение на заплахите за националната сигурност на стратегическо ниво тази година", каза Лангли.

Противниците на САЩ като Русия и Китай се опитват да повлияят на африканската политика. Москва и Пекин привличат на своя страна корумпирани африкански политици. От друга страна, Съединените щати играят по правилата, докато се заемат с много по-трудната работа да се опитат да освободят африканските страни от корумпираните лапи на своите противници.

"Критично важните минерални ресурси на Африка и морските маршрути стават все по-важни с всеки ден за технологичната и енергийна независимост на Америка. Превратите в Западна Африка отклониха местните сили за сигурност от борбата с терористичните екстремистки организации, давайки на филиалите на Ал Кайда и Ислямска държава (ИДИЛ) пространство за разширяване, модернизация и възстановяване на способностите си за заплахи.

Най-бързо развиващите се партньорства между Америка и Африка са в търговията, изследването на космоса и научния обмен, а нейното младо и бързо нарастващо население е от ключово значение за защитата на глобалния ред, основан на правила", добави шефът на AFRICOM.

В своя седмичен анализ американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW) посочва като първи акцент как Мали и Русия си сътрудничат все повече именно що се отнася до минерални ресурси. Руски компании сключиха няколко споразумения за пътна карта с Мали за изграждане на предприятие за добив и обработка на злато, геоложко картографиране на природни ресурси и гражданско сътрудничество в областта на ядрената енергия от 25 март насам - с помощта на ЧВК Вагнер военните в Мали си върнаха най-голямата златна мина (Интахака) в страната през февруари, 2024 година. Правителствата на Мали и Русия подписаха няколко споразумения за сътрудничество в добив на петрол, газ, уран и литий - това стана на 31 март. Мали също е жертва на кървави борби с ислямистки движения, произлизащи от Ал Кайда и ИДИЛ, а начело на страната стои военна хунта, както в Нигер, в Буркина Фасо, в Централноафриканската република (ЦАР) - Франция беше принудена да отстъпи в Мали: Руските военни наемници се установяват в Мали, какво ще направи Франция?. Но природните ресурси на страната не са под пълен контрол на хунтата - джихадистките бунтовнически движения имат доста власт и контролират немалко региони в Мали и то там, където има залежи от уран, а ЧВК Вагнер разполага само с 1000 - 2000 наемници на място. Отделно стои въпросът със залежите на литий в южната част на Мали - държавата обаче няма необходимите технологии за разработка. В това отношение Великобритания, Австралия, Китай и Канада са в силна позиция, като се целят в старт на добив съвсем скоро.

Освен това - руска военноморска делегация посети Еритрея за двустранни разговори и учения, което подчертава продължаващите усилия на Кремъл да развива връзките между двете страни. Кремъл разглежда Еритрея като потенциален вариант за осигуряване на пристанище в Червено море - защото в Судан гражданската война е доста сериозна пречка за развитие на устойчиви планове. Русия се опитва да си осигури пристанище в Червено море поне от 2008 г. и проучва опции в Еритрея и Судан от 2018 г. Москва гледа на своя морска база на Червено море като стратегически жизненоважна за усилията ѝ да има роля на Велика сила, за да се мести и налага интересите в по-голяма степен в Средиземно море и Индийския океан. А Еритрея вече гласува против усилията на ООН да осъди действията на Русия в Украйна: Дори Сърбия гласува срещу Русия заради Украйна в историческа резолюция на ООН

Автор: Ставрос Атламазоглу, за The National Interest

Превод: Ганчо Каменарски

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес