Състезанието за ролята на европейски арбитър, който ще определя политическата динамика на европейския континент, е в разгара си. САЩ остават незаменима сила, но все още не е ясно до каква степен други европейски държави ще ги последват, пише Якуб Григиел в американското издание Foreign Policy. Русия и морално фалиралата реакция на Берлин оставиха Европа без лидер.
В началото на 2022 г. изглеждаше, че бъдещето на Европа е в ръцете на Берлин и Москва. Те станаха европейски рефери. Руската инвазия в Украйна обаче промени геополитическата карта на континента. От нея изчезнаха германците и руснаците, британците и поляците са във възход, а американците се върнаха - поне за малко.
Икономическата сила на Германия оформи живота на страните от еврозоната, особено след финансовата криза през 2008 г. Решенията на Берлин относно имиграцията, енергетиката, фискалната политика и дипломацията бяха критикувани, но малко европейци можеха да си позволят да говорят открито срещу най-мощната икономика на континента.
В същото време Русия отново започна да участва в европейската политика, съчетавайки военна мощ, намеса във вътрешните работи и енергийни доставки. Следвайки отдавна установената традиция да поддържа добри отношения с Русия, германското ръководство се стреми да поддържа бизнес връзки с Москва. Германия се превърна в основен клиент на Газпром, снабдявайки руската икономика и военни с критично оборудване и технологии, надявайки се, че Москва ще се държи добре в замяна.
Най-големият умиротворител на Европа за 20-ти век, Съединените щати започнаха все по-малко да се интересуват от континента. Америка се убеди, че Европа след Студената война е била доста успешна в геополитически план и затова Вашингтон може да съсредоточи вниманието си върху други региони. Американските войни след атентатите от 11септември допълнително отклониха вниманието и ресурсите на САЩ от Европа. И накрая, възходът на Китай направи Тихоокеанския регион основен американски приоритет. Нова последователност се появи в стратегията на САЩ: Азия първа, Европа втора.
Сега руската военна кампания в Украйна и много плахият отговор на Германия за нея радикално промениха баланса на европейската шахматна дъска. Русия и Германия, които твърдяха, че са арбитрите, които решават съдбата на Европа през 21-ви век, днес отслабиха позициите си. Русия е отхвърлена заради инвазията в Украйна, а Германия е засрамена и критикувана от повечето европейски страни. Великобритания и Полша, заедно с други страни от Централна Европа и балтийските държави, запълват възникналия вакуум и заемат водеща позиция в противопоставянето срещу Русия. САЩ, макар и неохотно, увеличават групировката на войските си по източните граници на Европа и доставките на оръжие за Украйна.
Русия загуби най-много. Преди руският президент Владимир Путин да предприеме инвазията си в Украйна, Русия постепенно възстановяваше влиянието си в Европа, достигайки ниво, което не е познато от края на Студената война. Москва открито се намеси във вътрешната политика на редица европейски държави, финансирайки популистки политически партии, разпространявайки дезинформация чрез социални мрежи и медии, отговорни пред Кремъл, и предоставяйки пари на много бивши европейски лидери. Русия се превърна в незаменим доставчик на енергийни ресурси за редица европейски страни, допринесе за развитието на германската икономика с евтиния си газ. Използвайки груба сила, тя се появи отново в средиземноморския регион, контролирайки масовите миграционни потоци в Сирия и Северна Африка.
Защитавайки страната си, украинците спират западното настъпление на Русия и я лишават от възможността да стане велика европейска сила.
Военните действия на Русия в Украйна и възстановяването на имперския й статут в Европа засега се провалят. Освен това дори най-близките й поддръжници вече не могат да твърдят, както преди, че мястото на Русия е в Европа. Само отдавна дискредитирани фигури като бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, могат да продължат публично да се застъпват за възстановяване на добрите отношения с Москва.
Русия се оказа изолирана в Европа. Но Германия не изостава много, като е изтласкана от онези страни, които не са в състояние да й създадат икономическа конкуренция, но днес водят европейския отговор на Русия.
Първо, на Германия й липсва морален авторитет. Нежеланието да се доставят оръжия на украинците се нарича признак на морална слабост пред руската бруталност, макар че навремето се разглеждаше като политика на мъдро въздържание, която гарантира стабилност. Въпреки че германският канцлер Олаф Шолц обеща значително да увеличи военните разходи, Германия не бърза да снабдява Киев с тежки оръжия. Една от причините е страхът от руско отмъщение. Но останалата част от света забелязва, че дори малката Естония, която многократно е сочена за следващия кандидат за завладяване от руските войски, е готова да рискува много повече от Германия. Най-вероятно мощните вътрешни сили в Германия все още са за успокояване на Русия, за да продължат да купуват евтин газ.
На второ място, поради курса, следван напоследък, Берлин загуби правото да бъде наричан надежден и доверен арбитър на европейската политика. През последните десетилетия Германия провеждаше проруска политика, търсейки партньорство с Москва и пренебрегвайки интересите на балтийските и централноевропейските страни.
Военните действия в Украйна ясно, брутално и трагично показаха провала на този германски подход. Освен това едностранните решения на Берлин - за руския газ и за имиграцията - го лишиха от много приятели в Европа. Берлин ще трябва да работи усилено, за да възстанови поне външния вид на дипломатическа тежест и авторитет в Европа.
Франция също зае отбранителна позиция. Френският президент Еманюел Макрон, който се опита да убеди Путин да се откаже от целите си, се провали. С течение на времето опитите му изглеждат наивни в най-добрия и самоцелни в най-лошия смисъл, тъй като той се интересува Франция да играе ролята на посредник с Москва в ущърб на Украйна. Париж отчуждава и други европейски държави, особено Италия. И накрая, Франция отдавна се стреми да се превърне в основен играч в европейската сигурност и да отслаби позицията на САЩ на континента, като прибягва до дипломатическия евфемизъм „европейски суверенитет“. Но тя отново се изправя пред суровата реалност, че без САЩ Евросъюзът ще потъне във вътрешни противоречия и ще се окаже във властта на външни сили като Русия.
Руската офанзива в Украйна също дава възможност на Великобритания и Полша да покажат своите лидерски качества. Преди началото на руската инвазия на тези страни беше отредено място в европейското чистилище за въображаемите грехове на Брекзит и за консервативната вътрешна политика на Полша. Както каза тогавашният президент на САЩ Барак Обама през 2016 г., говорейки за Великобритания, тези страни бяха „в края на линията“. Прогресивните европейци и американци вярваха, че Великобритания и Полша са от грешната страна на историята, тъй като Лондон се противопоставя на по-нататъшната политическа и икономическа интеграция на континента, докато Варшава следва консервативна социална политика и се противопоставя на единния модел на либералната демокрация.
Великобритания беше една от първите, които доставиха на Украйна голям брой противотанкови оръжия още в края на януари. Полша също така доставя оръжия, включително танкове, както и да служи като посредник за западните доставки и приема няколко милиона бежанци от Украйна. Полският премиер Матеуш Моравецки и британският премиер Борис Джонсън посетиха Киев, за да покажат своята подкрепа. (Киев отхвърли поканата на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, който отдавна е сътрудник на Шрьодер и един от най-мощните поддръжници на Русия.)
Най-накрая Съединените щати се завръщат, поне за малко. Те разположиха около 20 000 войници в Европа, предимно в страните от източната линия на НАТО като Румъния, Полша и балтийските държави. Малки партиди американски оръжия продължават да пристигат в Украйна. Президентът Джо Байдън пътува до Полша и много показателно се въздържа да критикува консервативната политика на нейното правителство. Администрацията на САЩ реши, че не си струва да се атакува съюзник за политика, която не се харесва на прогресивните либерали, тъй като е контрапродуктивна и не допринася за укрепване на регионалната сигурност.
Въпреки това остават упорити съмнения, че Съединените щати ще се закрепят в позицията на ключов арбитър на Европа. Администрацията на Байдън се надяваше да подражава на политиката на Обама за възлагане на регионалния баланс на силите на партньори, като същевременно възстановява отношенията с противниците. В Европа доведе до това, че Германия беше удостоена с мантията на регионален лидер и започна възстановяване на отношенията с Русия. Сега този подход е много проблематичен, ако не и невъзможен. Германия няма общоевропейски авторитет да ръководи Европа след многобройни политически неуспехи и морално несъстоятелна позиция по отношение на руските действия. И е невъзможно да се подновят отношенията с Русия, защото това би означавало предателство спрямо Украйна и източните членове на НАТО.
В резултат надпреварата за ролята на европейски арбитър, държава или група държави, определящи политическата динамика на континента, е в разгара си. Героят на деня, разбира се, е доблестният народ на Украйна. Но функцията на украинците на високо геополитическо ниво е да хвърлят светлина върху едно ново обстоятелство, а именно, че водещите претенденти от миналото, като Русия и Германия, са напълно неподходящи за тази роля. Съединените щати остават незаменима сила, но трябва да действат чрез своите европейски партньори. Все още не е ясно дали Байдън е готов да заложи на Великобритания, Полша и други страни от НАТО, които днес защитават европейската сигурност от Русия, но не са в челните редици на политическите проекти, предпочитани от партията на Байдън.
Превод: Ганчо Каменарски
